Водопад от вълнения
Водопад ще ме опръска с вълнения,
няма съмнения,
той ще ми подари по незабравим начин природна сила,
в красотата не съм се усъмнила, ...

Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие ...

Правоъгълно
Прав ъгъл под липата сключват моите прозорци -
цвят сух по стъклата сипят птички тънкобоси.
Липата моя дом прегръща, а моите прозорци
аромата свеж поглъщат на обилни порции. ...

"Бавно Земята изстива –
идва последният час!" –
казвали маите, Шива,
разни пророци... за нас?!
"Килва се в нищото, крета ...

Потърсих те сред пясъчните дюни,
а фарът-присмехулник ми намигна.
Онези, неизказаните думи,
звучаха още в мен като молитва.
Не те намерих, пясъка разпитвах – ...

Светът за мене е суров,
страдам от поредната несподелена любов.
Приятели искам да останем,
но ще мога ли да издържа,
от приятелски шеги ...

Тя, жената,
и дава майчина милувка,
а отвори ли ми тя вратата,
ме посреща винаги с целувка.
Майко свята, ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...

- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...

Някъде в тъмнината изгубих лириката ми
и ако ти си като другите – добре маскираш приликата си.
Не съм от лошите, но май не съм и от добрите.
Когато хората говорят истината, вие ги вините.
Страхувам се - ще съм сама в края, ...

Мерси на случая, мерси.
Не е по моя джоб, но
доведох думичките си
в морето да се цопнат.
Забравили го бяха те. ...

Имаш приятел,
роднини - добри!
На тяхната обич
отвръщаш с лъжи!
Ти мамиш, използваш, ...

Нощем, заспят ли звездите,
разстила се тъмна коприна,
покрита със сребърен прах
и дъжд от мечти -
цветна дъга от безоблачни дни. ...

Отминават всички дни,
а животът си върви
и отлита като сън –
като звучен, стихващ звън.
Кой живее по-добре... ...

Той
О, той бе мъж, голям като скала.
Направо бе създаден от Твореца.
Кънтяха неговите стъпала…
Наричаха го всички „хубавеца“. ...

БЕЗ АДРЕС
Години пращах вятъра с поръка -
да те намери в света огромен.
Години се разкъсвах аз от мъка,
че няма с теб да имам даже спомен... ...

Позволи ми съня ти да открадна,
да бъда твоя гост желан.
Да стопля твоята постеля.
Любовта си цяла да ти дам.
Сънувай ме! Ще бъда нежна, тиха. ...

На сватба
Присламчих съ и аз на тая маса,
накрая седнаф - сичку бе заету,
дукът скуласам, що народ дуфтаса,
ракия сипаха, ма мий далеч мизету. ...

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

Когато мама си отиваше
със укор ням и в самота,
в застиващите ù зеници
потрепваше една сълза.
Една сълза изплака мама. ...

Благодаря ти, че се появи!
Благодаря ти, че се появи -
да ми напомниш, че съм жива.
Благодаря ти за безкрайните сълзи -
те дадоха ми нови сили. ...

Във всяко пожелание
витае нотка на измама.
Защо ли влагаме старание?
Щом искреността я няма.
Дали е утрото добро, ...

Любов
Промъквам се в тихите нощи,
когато ветровете уморени заспят.
Огънят у мене отново ще трепне,
моите чувства над мен ще бдят. ...

Около нея много мъже,
червен конец, около китка – въже.
Всеки ден различен я изпраща,
главата си навежда, краката си поклаща.
Видях начина, по който тя се сресва, ...

Аз ли избързах? Ти ли закъсня!
Откъсна моята душа от храста див,
опитоми я с лъскави слова,
закле се, че си истински щастлив.
Във вените ми вля отрова нежна ...

Следвам черен вълк
в нощ проклета,
по устните му кръв
от загиналата жертва.
Реших да разбера ...

Срив, срив в системата.
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...

Колко много пътища
и нито един верен,
колко много пътища
и нито един не е този,
който ти вдъхва доверие... ...

Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...

Нощта на падащите звезди
В една такава нощ, огряна от самотната луна, видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ светът се преобърна.
Една мечта, изгаряща от страст, угасна в миг.
Молба за страст в тъмна нощ остана неразбрана. ...

Ти виждаш само праг.
Как да прекосиш оттатък?
Аз виждам бряг -
безкрайно див
и приказно красив. ...

Любим човек си тръгна,
съмнявам се да се върне,
а толкова много се надявах
още един път да ме прегърне.
Исках да чуе гласа ми, ...

Седя на бурен небосклон,
знам, там оглеждат се звездите,
пленен от новия си дом,
пак давам воля на мечтите.
Мечтая да съм вечно млад, ...

Не хващай първия влак -
почакай и втори, и трети.
Може пак, може пак
светофарът зелено да светне.
Спри! Почакай до утре! ...