Светлина ярка грееше в душата моя,
след бурите силни ти даде ми покоя!
Жадувам за прегръдка, за твоя знак!
Пролет си, но цвят да видя няма как!
Мечти, надежди, в нощта изчезнахте, ...

КРАЧКИ
Крача по пътя и в крачки живота си меря
– може и в метри, но крачките включват и време –
крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,
още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме. ...

Моя Българийо
Ти, моя Българийо,
преминала векове, години, лета.
Земя си остана велика,
с красиви балкани, долини и поля. ...

Ще бъдем двама,
както сме били,
и ще танцуваме
под лунна серенада.
Докосвайки се ...

Началото:
Всичко беше наред, събудих се сутринта, беше нормално утро - ден като всеки - си казах аз и се излюпих от завивката. Беше студено, както всяко зимно утро. Тръгнах към банята, както винаги - едвам се накарах да влезна да си метна душ. За какво трябва да се къпем, може ли въобще и да не се х ...

Вече няма свят и за двама ни,
вече спряхме да броим и звездите,
вече забравили са се телата ни,
които не са се докосвали в дните!
Вече забравих дори и лицето ти, ...

Ако ме обичаш, подай ръка, тръгни,
ако можеш да обичаш, подай ръка, бъди,
ако знаеш, само ако знаеш, че нужно
е малко, че трябва твърде малко,
за да направиш всъщност много...

И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...

А болката минава през сърцето,
очите само я долавят -
щом от удара в лицето
сълзите тръгват и те давят.
А тая болка ти ли ми я даде, ...

Вратата тихичко отваряш
и нахълтваш в стаята при мен.
Но вратата не затваряй.
За да излезеш лесно някой ден.
Бавно сядаш в мекото кресло. ...

Теб наяве искам да позная!
В мислите си дълго те бленувах,
галех те в лиричната омая
и в съня си, мила, те целувах!
Виждах през затворени клепачи ...

Слънце сърдито.
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито. ...

Интервю за работа
На Хуан
Кажете...Да, аз съм жената от тази обява
(макар, че не помня кога бях жена за последно...)
От тази Европа съм, слънцето дето изгрява- ...

В градината ми стана чудо:
дърво, отрупано със плод!
А мислех, сливата без друго,
с напуканата си коруба,
от не дотам елитен род, ...

Вратата се тряска, мракът е пълен,
дим от угаснали свещи.
Аромат изветрял на праскови диви.
Погледи святкат горещи.
Шум от развлечени, прозрачни дантели, ...

И аз съм като теб, море, безкрайност
от мигове, копнеещи за брегове.
Духът ми е от слоеве потайност
сред рифове. Такава съм, море!
Когато дойде прилив от тъга, ...

Не те забравих.
Теб не те е имало.
Сънувала съм дланите.
Измислила съм мислите.
Очите ми са сбъркали. ...

Обич
Когато двама се търсят,
Вселената се надява.
Когато двама се намерят,
Вселената ражда звезда. ...

Можеш ли да се влюбиш и да обичаш
толкова дълго един-единствен човек.
В любов ти до край да се вричаш,
дори за години, дори и за век.
Можеш ли толкова време, ...

мълния и гръм
два облака се любят
птици немеят

Признавам
днес - и вече в края,
че няма
аз да бъда в рая.
Душата ...

Искам да споделям с тебе всичко, разбери,
искам да те гледам в очите добри.
Не ме интересуват твойте пари,
само сърцето си ми подари.
Всеки върви по своя път. ...

ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ И ЛИПСАТА НА КОНТРОЛ
Тайните служби на България трябва да работят за националната сигурност и просперитет на родината. Така ли е на практика? – Въпросът е директен и отговорът също. – На теория е така, но на практика не е. Ако тайните служби останат без контрол, става страшно. Тогава ...

Скитница ли съм? Или самотна, обречена душа? А може би съм детето на нощта, което търси деня!? Коя съм всъщност? Какво точно искам, какво точно търся?
Какво хората виждат в очите ми, което аз не забелязвам? Какъв жар, какъв блясък са видели, че им прави такова впечатление!? Защо за тях моите очи веч ...

Душа си вплел
в словото ни сладкогласно,
потънал в мисли,
пишеш за реалността.
Оплакваш житейската ни орисия ...

древен или млад
по-скоро древен и празен
мислещ немислимото
sound of emptiness
скучен и уморен лети с вятъра ...

Не мога да моля вечността за един миг,
но теб мога да моля…
чакащи зимата, да си отиде,
да разцъфнат.
Има любов, сякаш свършена, ...

Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.
Природата настръхнало ...

Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...

Не се опитвай да спасяваш тишината.
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко - ...

**
Устните ти скъпи
са алени рози,
веждите - изумрудени папрати.
Костюмът ти - борови клонки, ...