Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.
Като дете, несправедливо обвинено, ...

Ангелите на земята
Чували ли сте за ангелите на земята? Малки деца с души на ангели, дошли на земята, за да научат хората какво е щастие, любов и доброта. Казват, че когато видиш такова дете, разбираш откъде е дошло. Прелестни малки създания с прекрасни души. Казват, че винаги е имало такива деца. Н ...

Като слънчев лъч прониза тежките облаци,
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...

Истински ценното
Животът е ценен! Защо го пилеем
в борбата за някакви тленни хартийки?
Отчасти единствено с тях ще успеем
да пълним тръбата от алчност с фунийки! ...

Аз цялата съм благодарност,
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...

Умирам аз под палещи лъчи
и въздух нямам, а сърцето как боли...
Желая в миг на прах да се превърна,
че в нея няма спомен, нито сълзи...
Да свърши изведнъж ...

НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...

Нека слънце огрее и нас днес!
Напред към правда и прогрес!
Напред към бъдеще светло
в мрака на общество неприветно!
Вълци хищни смучат ни без жал, ...

Деца се борят за България
на Анелия
Във виртуалния свят
запознах се с момиче.
Петнадесетгодишно, ...

* * *
Намерих те сред милион лица.
Ти сбъдна най-горещия ми сън.
Защо очи отвърна – не съзря,
че пърха моята душа отвън. ...

Неволни трепети
С чувства изпълнено е мойто сърце
Ръката ми не иска да чува да спре
Да пише тя всичко което душата
Иска но не казва тя чрез устата ...

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.
Клоните оголени сивеят, ...

Спряха.
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...

Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...

Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...

Илюзиите свършиха.
До шушка!
Очакванията на корен гният.
Търкалят ги житейските вихрушки,
пилеят ги по пътя зимни сприи... ...

Идваш като вятър – неусетно,
нашепващ нежност и слова.
И всичко мрачно и безцветно
в миг превръщаш го в дъга.
Идваш с птича песен –весел, ...

Не са ми нужни думи.
Във мен живеят други светове.
И нищо друго.
И тишината от едно сърце.
Рисувам всичко вътре в мен - ...

Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра. ...

Коя е тя?
Шарената рокля си облече.
Брат обичен ще изпраща вече.
Гали нежно златните косици,
ситно рони бисерни сълзици, ...

Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ нови ...

И когато вън е бездна
във нощта така безвездна,
аз ще дойда, приеми ме,
назовеш ли ме по име.
А пък музиката литва ...

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб ...

Закачка
Ти дойде в сърцето ми, човеко,
и изсипа думи като водопад.
В душата ми като пролука
се вмъкна лудият ти бяг. ...

Тест за психика
Мрак. Тишина. Усещам миризмата от гниещи отпадъци, смрадта на разлагащи се, хванати в капани мишки. Усещам тежест в дробовете си... Уникално. Възбуждащо. Подлудяващо.
Чувам звук. Стенание. Сякаш някой е завързан. Сякаш някой бива изтезаван. Спомням си. Всичко се нарежда. Аз съм в под ...

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

Минава време и се сещам
за миналото между нас.
За всичко хубаво и лошо,
за лятото, изпълнено с екстаз.
И спомням си за хубавите дни, ...

Слагам малко грим и
прикривам болката в очите.
Слгам малко грим и
скривам аз сълзите.
Слагам грим и ...

Тръгнали сме в различни посоки,
искали сме различни неща,
гонили сме различни надежди,
сега тръгваме само за да
избегнем погледите си, ...

На сбогуване с теб, Лято,
ми е трудно да кажа "Довиждане".
Изпращам те със сърце, присвито в тъга,
и умислена... ще ми липсваш наистина.
Сякаш бе просто миг, ...

"Тя е моя" - крещеше свирепо с ледения си глас, от който ме побиваха тръпки. Впиваше жадния си чакащ потвърждението ми поглед в мен и усещах огъня, който палеха ирисите му чак в стомаха си. Не трепнах. Стоях като статуя на себе си, дори не дишах. Не се страхувах от него, напротив исках го повече от ...