Колко празно беше,
колко празно остана,
колко дълго се кълнеше,
че няма в любовта измама,
но времето показа друго, ...

Предавал ли те е приятел-
любим приятел, най-добър?
Това е все едно внезапно
да те ударят силно в гръб!
Да те ухапят двеста вълка, ...

Монополи от сложни опити,
затрупани улици, потънали кораби.
Рифове като стени се опълчват,
къде да отида, когато всички ме отлъчват?
Под моста влажен и студен, ...

Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи - ...

СКЪПЕРНИК
От теб не искам нищо!
Няма нужда
и днес, на старост, да се унижавам.
Това край мен сега е време чуждо ...

***
Дните ми-
разсипани трошици,
хранилка за врабци
и диви гълъби. ...

Време се мина,
а присъдата на "цар" Киро намалиха със година.
Такова е поведението на нашия съд.
Заради такива се отклоняваме от правия път.
Не стига че присъдата му е малка, ...

Какъв и този месец Май?!
О, та това е още Зима...
Не се усмихваш, Слънчев край.
Ах, колко мъка в тебе има!
Със твоите безброй сълзи, ...

Зима е,
кафето горчи,
пиеш бавно и бързо говориш,
после те няма, липсваш,
дълго чаках, не помня. ...

Приказка с индианеца от Перу:
Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Не ...

Сиво е навсякъде, когато теб те няма...
Сиво е навън... Дали не е измама-
твоя лик, стори ми се, аз видях.
Дали пък трик не беше, така и не разбрах...
И слънцето изгря за мен тогава, ...

Мълчаливото утро угасва.
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър, ...

Тази нощ ще пиша аз за тебе,
ненадейно как дойде при мен,
склоних глава на твойто рамо
и уморена тихичко заспах.
А небето - синьо и омайно, ...

Часовник с кукувичка
От малкото
прозорче
на стената
кукувичката ...

Предишната вечер
В среднощния мрак,
сред мигове тихи,
прокрадват се пак
тез шумове глухи ...

Едно кафе без захар
Едно кафе без захар,
хора, думи, дим.
Едно кафе без захар,
театър, маски, грим. ...

ИДИЛИЯ
Мило ми е, мили,
драго ми е на сърцето.
Пукнала е пролет,
луднали треви в полето. ...

Да дадеш това, което нямаш,
последния си залък да дадеш
на човек, когото не познаваш,
и до него даже да се спреш,
да изтриеш всичките му болки ...

Целувков еликсир отпивам
от устните ти - сочно шардоне,
ръцете ти по голата ми шия -
красят ме, сякаш живо колие...
Днес за последно ме даряваш ...

А знаеш ли,
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен. ...

Инфарктите
на разсъмване ни удрят
преди пак
изгрева да ни зарадва.
Тогава ...

Ще чакам...
Ще легна самотна на пясъка горещ.
Ще чакам чайките сълзите да изпият.
Ще чакам и от тебе вест...
Прати я - "На брега", с адрес. ...

Черни облачни рифове,
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции. ...

НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...

Оцелях!
Боже мой, как се случи,
че животът отново покълна
изпод тонове пепел и лава,
че Луната отново е пълна, ...

Белег от връх,
знак от победа,
огниво от път,
перо от утеха.
Носи дома си ...

Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също ...

Тръгна си...
Волна птица може би исках аз да бъда.
Да се рея нависоко в небесата,
да избягам от света и да се потопя в наслада.
Всичко лошо да прокудя и да съм вовеки със ятата. ...

На кристалното синьо небе
се появи малко облаче.
И сменяше си то местата,
докато лежех в тревата.
Около мен кръжаха пеперуди, ...

Профилактика
Какво да кажа на стените –
че вън светът гъмжи от хора,
но своите, били приятели,
не са наблизо и пролетните им кокичета ...

ПРИКАЗКА В ПРИКАЗКАТА
Приказката свърши.
Събуди се красавицата и сама
от кулата на унеса излезе.
Мъчително изпъшка ...

145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

Утехата крепи човека,
утехата дава надежда,
надежда за едно ново начало,
за един нов поглед върху нещата от живота.
Аз едва ли някога ще успея ...