„Когато се изгубя, намери ме...”
Нели Никова
........................................
Не ме намирай.
Пàри тъмнината. ...

Докосване
Последен поглед и ръцете ще се срещнат.
Ще слеем пулса си, преплели пръсти хладни.
Но ти недей! Дори за миг не ме поглеждай
с очи безумно дръзки, стенещи и жадни. ...

Ужасна юлска жега – не се диша.
А трябва пак за нещо да се пише.
Но за какво?
Заплатите са много ниска връв –
под нея няма как да се провра. ...

Ако те надраскам целия
с черно мастило
и те залея отгоре с боя,
ако те изрежа, изхвърля,
измачкам, изгоря. ...

Босонога си меря мерилото -
път без време и ден без посока…
Заприличах на пъстро чергило -
денем крача, а нощем високо
се отнасям…И лудо мечтая… ...

"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...

Simple things
Simple things done thoughtfully
Spreading words of love
My whole world lights up when you hold my hand and smile
And smiling back is all I can do ...

Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...

Inventada Измислена
Tú eres como inventada. За мене си като измислена.
Una señal. Una idea. Като идея. Като знак.
En una verdad encantada По-истинска, но в друга истина,
que solo yo conozco y veo. която само аз си знам. ...

Децата на новото време
"Yolo" или "You only live once" е новото мото на тийндейджърите по цял свят в тези дни. Или поне на повечето. Докато половината прекарват времето си, опустошавайки бъдещето си и очакващите ги кариери, като се напиват като свине или се чукат с когото им падне, другата половина ...

Вятър остър ме погали.
Роса закапа върху мен.
Стон ушите ми опари.
Звук се чу ледено студен.
На кълбо се свих уплашен. ...

На моето братче, на което не казах "сбогом",
защото остава завинаги в сърцето ми.
Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012
Юли подклажда летния пек.
От небето се сипе огън без дим. ...

Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...

Ще ти завия малко летен дъжд
да те разхлажда някъде по пътя,
когато ти се стегне изведнъж
насред морето волната ти същност,
а ти пътуваш, корабът бучи, ...

Попита ме един човек
защо живея в дворец.
Ако добре се чувствам аз
да ме обкръжават прислужници през час.
Дали намирам спокойствие ...

Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...

Изтръпвам в мрачна мисъл скрита...
когато няма време за сълзи.
А залезът така коварно дебне
да потъне в моето небе.
Защо да чакам утрото, се питам, ...

Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна, ...

Показвайки солидни аргументи,
смъртта тържествено ми се представи.
Така че съм зает в момента;
довиждане и много здраве!
Отхвърлени са всякакви корекции ...

Хей, Момиче! Обещавам!
Хей, Момиче, мило, сладко!
Накъде така без Батко!?
Стягай куфара, багажа,
тук при мен, да ти покажа - ...

Всеки има своите падения,
свойте мигове на радости и откровения,
свойте малки тайни, свойте сбъднати мечти -
стоплящи го в мрачни дни.
И всеки ден същият е като вчерашния, ...

* * *
Неволно счупих мойто слънце през нощта
и то на сутринта не ме погали със очите си.
Едва ли някой може да ме утеши сега,
когато вече няма да вие снага дъгата бисерна? ...

Това е аранжимент на песента на Иван Ненков "Песен за трима", във синбек вариант. Надявам се да се е получило добре.

"В неделя. Девет." – есемес изпрати
съдружникът ми "по неволя" Йорг.
Усмихнах се!... Да, имам си приятел
"един на сто" – от Манхайм до Ню Йорк!
На сутринта събудих се. Кафето ...

Не е виновна нощта
Не! Не е виновна нощта,
че тя сега е така красива...
Недей! Не запалвай свещта!
Мастиленосиньо така ù отива... ...

Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...

Почиствай бързо.
Трохите бели още дишат по пода,
заедно с петното, дето яде́ от легена.
Тая метличка със скована дръжка —
я обърни наопаки, ...

Позволи ми да съм капка нежност
от извора безкраен.
Да бъда любовната ти наслада
в света огромен.
Позволи ми да съм нежно цвете ...

Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...

Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...

Виртуално целуваме,
виртуално прегръщаме,
виртуално раздаваме обич
на приятели виртуални.
Виртуално се къпем ...