Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...

Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.
Любов ли? Не – макет на вавилонска кула – ...

~ ~ ~
Днес ми е синьо. Пеперудено синьо.
И морето в краката ни тихо се смее.
Опитва да влезе в чашите с вино.
Сяда до нашата буна на кея. ...

ГРЕХОВНА ЛЮБОВ
Виновна ли съм аз, че ти събуди
в гърди заспали младежка страст
и сладък сън далеч прокуди,
за тебе мисля напрестанно аз? ...

IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...

Недей ме гледа
Недей ме гледа,
моля те,
недей ме гледа.
Все още ...

На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка, ...

Как внезапно си отива това,
което е било
и без това плаващо...
бързо отлита
птичката, която ...

Лунна обич
В нощ единствена една - той изпълнен е с вина,
имайки сърце от мраз - виейки със пълен глас,
срещу нощната луна и забулен в тъмнина,
беше вълка единак - скитащ пак като сирак... ...

Сама сълза
Животът не е в мъртва поза.
Нито е в онзи грозен смях -
под маската, когато ти се плаче.
Не хленчи никога от страх ...

***
Между лятото и есента-
някаква умора тиха.
В странно чувство за света,
тъга и радост се преплитат. ...

Надзъртат от лозата сталактити,
а лятото променя своя цвят.
Изсъхнали, мустачетата впити,
щом първите оси се появят,
сбогуват се с окапващите листи, ...

...и без да съм малката руса принцеса,
живея на друга планета.
Говоря на мои си, странни езици,
най-често с душата си клета...
Сама съм си роза, сама се поливам, ...

Като две мастилени
петна
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...

Красавице, красавице,
виждам те обляна в златиста светлина.
Ти си моят ангел-хранител,
караш ме да се усмихвам
и да не чувствам болка и тъга. ...

МЕЛНИЦА
На синовете ми Драгомир и Светлозар
“И аз остарях, но мама не знае.”
Петър АНАСТАСОВ
Свири белият вятър на времето, духа ли, духа, ...

Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми. ...

Пречупена от призмата
на старите ми грешки,
преследвана от сенките
на плашещите призраци
от миналото- ...

Нещата от живота
Това най-малко исках да се случи-
да паднеш на колене, да ме молиш…
Опита да си истински- не се получи.
Стани и тръгвай – вече си свободен…! ...

И един ден един човек просто се появява в живота ти и обръща всичко наопаки... С него се чувстваш жива, силна, пълноценна, щастлива,сигурна, но тази сигурност е безпочвена... това не е този, който в продължение на 10 месеца е доказвал чувствата си... Това не е този, който днес ти заряза и слуша как ...

Нарисувай ми душата
Нарисувай ми душата
върху снежнобялото платно,
нарисувай я като гората
с есенното облекло. ...

Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си. ...

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

Взрив и после нищо.
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...

Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърц ...

Под два кубика жълта пръст ронлива
не мисли зад челото ще дълбаят -
тела дъждовни черви ще вият
без хал хабер за Ада и за Рая.
Ще бъда спомен, разпилян в легенди - ...

Ти питаш ме защо съм спрял да пиша, защо седя пред листа снежнобял,
молив ли нямам та да го изпиша, мастило нямам ли във моя химикал?
нима си нямам своя примадона, една девойка за която ме боли,
чиято снимка да седи като икона и мойта секция отново да краси?
Ти питаш ме и отговора чакаш, любопитно п ...

Дар за душата ми,
това е стихът ти за мен!
Навярно знаеш от колко време
търся точно тези думи от теб.
Че сега дори не знам какво да кажа. ...

Пламъкът на фенера мъждее. С него осветявам цялата Вселена...
Срещали сме се в друг живот.
Помня погледа и кадифения глас...
Под вежди тъмни сключения свод.
Обожанието ти и моя захлас. ...

Повярвай, не искам да мисля за теб,
и всеки ден си го забранявам... напразно.
Отричам и чувства, и трепет, и всичко...
Нали от самото начало края очаквах
и мислех, че не мога да сбъркам ...

ЕСЕННИ ЗАРИ
Отива си и този ден,
тъй щедър на есенни зари.
Отблясъци невероятни
в миг той ми подари. ...

Страшна жега е навън,
въздухът трепти,
пот се лее от челата
и лица лъщят.
От сол дрехи побелели, ...

Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...

Стъпало нагоре, високо в небето,
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка, ...