Здравейте.
Пише Ви Донка Красимирова Михайлова. Аз и брат ми не можем да ходим – болни сме от така наречената „болест на щрюмпел”… докторите поне така казват. Но рехабилитацията и на двамата липсва, при домашни условия и в малки градове като нашия е почти невъзможна… Аз съм на количка от 2001година. ...

Още едно изпълнение на Гергана Тачкова

Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...

Когато всички се оплакват, а ти им се усмихваш,
хленчат, мръщат се, а ти се забавляваш.
Когато всички се страхуват, а ти им се присмееш,
скрият се на сигурно, а ти рискуваш и успееш.
Когато всички се откажат, а ти опитваш отново и отново, ...

Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...

Бях сама във времето,
когато писано е да са двама.
И се залъгвах, че ще бъдем двама -
когато го поискам и реша.
А времето - пясък във стъкло, ...

Филмът е страшно голям.
Трима сме в мрачна постеля.
Защо тя го поставя все там?
Защо не сме само двамата с нея?
Нямам кошмари, защото не спя. ...

---
вятър в листата
едно напред две встрани
танцува пролет
---

Тишина
Тишината
е в мистичния зов
на самотата.
Болка и нежност ...

Дойде и този златен миг,
в който аз съм най-велик,
дипломите да дават
на тези, дето заслужават.
Най-после момичета и момчета, ...

Отдавна свърши нашата любов голяма,
сега ти имаш нова, по-красива.
Исках и аз да те забравя, но няма
как с друг да те заменя и да съм щастлива.
Но времето минава, след часове и дни ...

Ще те целуна свежо, росно...
Любовно ще разцъфнеш ти. -
Ще бъдеш нежноцветна Роза.
И ще ухаеш на мечти...
Душата ми ще те обикне... ...

Толкова мирно е вкъщи.
В тишината стаена
спи -
не помръдва стрелките си
окованото на стената Време. ...

Кажи - можеш ли
да прегръщаш вода?
Ей тъй на -
като обръч на бъчва
с ръце да обхванеш прохладата? ...

Скрий със длани лицето,
да забравя тези очи,
всеки поглед ранява сърцето,
не искам от любов да боли.
Гласът ти отеква във мене, ...

Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг ...

Импресия – ІІ
След дъждовете на април ще дойде майско бреме,
земята ще надигне пъпна връв и с кръв, и с тайни
ще изроди плода на битието в бъдното.
Човекът ще се кръсти в трудовия делник. ...

- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...

Не бях избраница на любовта
Не бях избраница на любовта в живота,
но мечтателка колко често съм била.
Като роля изиграна истинска в живота,
видях себе си, като съпруга, майка и жена. ...

ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ
“Къде се намира
онова последно пристанище,
от което няма да отплаваме?”
Херман МЕЛВИЛ, “Моби Дик” ...

На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете… ...

Един избор на всеки се пада,
решаващ за живота е той -
дали напред за голяма облага
или назад, попаднал в порой.
Часът нулев ще стане, ...

Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...

Влакове.
Песни.
Приказки.
Рицари.
Актьори. ...

Когато дъждът те настигне
и емоцията те задави,
светлината и мракът
се блъскат в представи.
Всъщност, нищо не е черно и бяло, ...

Вярваш ли в любовта от пръв поглед? Да. Колко пъти би могъл да се влюби човек - многократно: в цветята, в природата, в музиката, в допира на слънчевата топлина, в живота... А в човек да се влюбиш истински? Не знам, може би при всеки е различно. Но би ли продължил да обича онзи, когото така силно иск ...

Извини ме, сега съм наясно,
задушавам те, така си на тясно,
ще те оставя да дишаш,
щом така го искаш!
Любовта се състои и в това, ...

Клюкарите са хора жалки,
лишени са от срам и свян,
бъркат се в животите човешки
и интриги създават всеки ден.
Мислят се за велики, ...

Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие - искам да плача.
Кротко се реят снежинките ...

Кога е ден,
кога е нощ,
нямам представа,
за мен е еднакво -
денонощие ...

Животът си тече, a аз не живея!
Просто съществувам!
Затворена в себе си!
Изляза ли сред хора,
слагам фалшивата маска, ...

От всяка дума се рои вселена
и атоми политат - милиони,
енергия, в безкрая споделена,
разтапяща душевните ни брони...
От дума само – ураган се ражда, ...

Не разбирам кое ти е странно!
Че пуша много цигари;
че е обед и още е рано
за бира или за наздраве?
Или, че вече чаши не ползвам ...

Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея, ...

Ще идвам след години първо тук
и стъпките ми споменът ще следва,
да спомня твоя смях и галещ звук,
и погледа ти в срещата последна.
На масата в крайчеца ще седя, ...