Птиченце крилато да съм аз сега
и при теб да долетя,
и с целувка за лека нощ да те даря.
Целувката ми нежна приеми
и в сърцето си я съхрани, ...

Вече цяла седмица чакаше негово позвъняване... В главата й се преплитаха безброй въпроси, все хипотетични. Нямаше отговор на никой от тях. В такива мигове й идеше да го "зареже", да прекъсне тази трудна връзка, но той точно в този момент се обаждаше, намираше винаги някакво извинение и всичко започв ...

Прочети преди употреба!
:)
Май, че пак дойде време за почивка...
от писане, писане, писане...
че не стига времето, времето, времето... ...

Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло – ...

И ето идва пролетта,
на вратата тихо чука.
В мен узрява мисълта,
че не бива да ми пука.
така стоят нещата с римите ...

КАКВО ОЧАКВАШ...
Ти била си млада и красива -
дете, девойка, истинска жена.
И майка си била, така щастлива,
но падна вече есенна слана. ...

Последно „Сбогом”
На дядо Игнат - човекът,
който най-силно вярваше в мен
Отиде си. Очите тихо плачат.
Ръцете са безсилни да те върнат. ...

Слънцето с лъчите си ме гали,
любовта му сякаш искаше да споделя,
а аз си мислех само с колко много го деля.
Дърпах се и криех се във сенките,
чаках го да ме намери, въпреки това... ...

В отпечатък на птица безкрила
Усойни оврази бразди буренакът.
Трънаци и троскот разчиствам нерад.
Разплискват реки, босоноги, в сумрака
горчиво задъхан, злочест водопад. ...

СИНЕВА
В прегръдката си силна и добра
душата ми премръзнала загърна.
И мисля си - ти може би разбра,
че лятото в косите ми се върна!... ...

Пак ще съм първа,
дори преди изгрев,
усмихната, пъргава,
слънчево истинска.
Пак ще те милна ...

Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори! ...

Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...

Търново е моят град,
в него раснах и пораснах,
той за мене е домът,
който аз не бих продал.
Търново е град прекрасен, ...

„Люлякът ми замириса“
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...

Ако можех с болката да сътворявам
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи, ...

Меркурий е мрачен и неразгадаем,
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...

А П Р И Л
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...

На основата на съвместна практика хората си изграждат конвенция, която - културално, възпитателно и чрез учение - завещават на потомците и продължителите си. И всичко започва от и свършва със сработването: то придава смисъл и стойност на съвместно усвоеното и съвместно наученото. Попадаш на някакво ...

- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...

ВРЕМЕТО
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността... ...

Ако съм тук,
ще бъда ли?
Ако мълча,
ще съдиш ли?
Ако не мога, ...

Хей, секси! Защо си усещам сърцето
да бие на две педи над коленете?
Не зная как паднах до толкова ниско,
но гледам във тебе и нищо не искам,
освен да те гледам. А ти да се правиш, ...

Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама ...

Нищо ново
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш. ...

Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта,
огромен кораб,
пътя си поел. ...

Стихотворение
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...

Счупи тез окови, мръснице,
без капка жалост чупи,
трийсетакът и теб не отмина,
живей, времето бързо лети!
Граби колкото можеш, ...

Пътувам
Пътувам из лабиринта на времето,
посявам на надеждата семето,
скитащи облаци от вяра ме обграждат,
обичта в мен се опитват да възраждат, ...

Слабо високо човече,
със замислени тъмни очи,
до късно стоейки вечер,
мислейки си над кой да бди.
Колелото бе негов другар, ...

Под изрусените листа
на дърветата във парка
не се събират вече птици.
Помахаха с криле
за сбогом на гнездата си ...

Опитвайки се да измисля нещо, не измислям нищо!
Замисля ли се за теб, ми идва вдъхновение да започна с първия ред...
Затворя ли очи, пред мен появяваш се ТИ!
Вдишам ли въздух, усещам аромата ТИ!
Вятър ли задуха, или усещам допира ТИ? ...

Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...
На девствено място със чиста вода... ...

Тя искаше да следва мечтите си,
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù, ...

Хари се събуди от силен трясък. Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.
- Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.
Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това ...

Tool "10,000 Days (Wings Pt. 2)"
We listen to the tales and romanticize,
how we follow the path of the hero.
Boast about the day when the rivers overrun,
How we'll rise to the height of our halo. ...

Няма падащи звезди.
Мечтите мечтаят не по колене.
Отколе гледам небето
и очите пълнят се без дъждове.
Вярвам, обичам, живея! ...

Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...

Мракът ме обгръща,
потъвам в тишина.
Животът се не връща,
свършва се света.
Ръце протягам и те хващам, ...