- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...

Мъка голяма за хората бедни, нещастни.
Закриват хосписи, защо стоим безучастни?
Туй лидери вълци от алчност ли го правят?
Ако бяха в тях, щяха ли хората да забравят,
щяха ли да застрашават човешкия живот!? ...

Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...

На мнение съм, че всеки човек има душа, чието място рано или късно открива... Когато усетиш болка, но не физическата или психическата, а душевната... Това е то! Душата ти страда. Според мен само някой, усетил "пеперудите в стомаха", знае къде е душата му. Мястото, където най-силно усещаш гъделичкащо ...

Капки падат по царската бегония,
а аз сълзи по тебе роня.
Защо така остави ме внезапно,
защо така - искам те обратно.
Ти за мене беше лъч светлина ...

Животът на тялото е механизъм,
а тялото му служи като форма,
докато се движи всеки организъм
в изпълнение на тази норма.
Любовта е опит колеблив ...

За следващата среща
Ще взема да се включа в „Откровения”
с ненужната (навярно) моя реч.
Загърбил дребни грижи и съмнения,
отпрашвам към безкрая, надалеч... ...

В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо ...

Мастилена нощ е…
И сякаш ме гали…
Разтърсва ме целия
нощният чар…
В небесния купол ...

Не искам днес да съм залезна -
ще нося изгрева в Душата,
ще бъда днес магия бяла,
понесла в шепи лъч от светлината.
Не искам днес да съм безмълвна - ...

ДЕТЕТО В МЕН
Детето в мен живее, вечно младо...
Аз крача през живота с едри крачки –
то още чупи своите играчки
и още гледа с алчност шоколада; ...

Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...

Надежда
Прекрасно е да зная,
че надежда в мислите си имам.
В песента си искам да намеря
най-добрата и красива дума. ...

.
Случайно открих в стара тетрадка това мое писание, за което бях забравил и изобщо нямам спомен кога и защо е писано. По данни на датата през далечната 2004-та. Не знам какво ме е предизвикало да го напиша тогава, но явно нещо ме е ядосало, и то много, защото по принцип не пиша такива неща.
Е... за ...

КОГАТО ЛЮБОВТА УБИВА
Тя беше силна, борбена и непримирима жена. Всичко в живота си беше постигнала сама. С много труд, с още повече лишения, но с вярата, че ще успее. Беше от онези жени, на които като им кажеш, че не могат с нещо да се справят, и им поникваха криле. Хората изпитваха страхопочитание ...

Не мога да се стърпя да не ти разкажа подробно за това мое внезапно хрумване да хвана автобуса за Русе и да се озова в прегръдките на моята приятелка. Шест дни празници са страшно много!...
И така, обадих се на Петя, че ще я навестя за 1-2 дни, и тя силно се зарадва. Отърчах на автогарата и си купих ...

И легендите са се случвали...
„ Всеки е в плен на собствената си страст.”
Вергилий*
Една Жена изящна
ме позова за грях, ...

Безразлична съм.
Нямам увличане,
нямам различна съдба.
Нелогична съм...
Често в отричане ...

Запознанство –две хубави думи.
После флирт – защо ли пък не.
Малко романтика помежду ни,
нежност, бликаща от сърце.
И не сетили как, но пленени сме ...

Няма път назад -
няма да се откажа от теб,
има път напред -
труден,
сложен, ...

Бъгави Богове 2
Бурканланд или Въздушната крепост
Ден 000 - Началото
Вечер. Ръмеше дъжд. Капките тропаха по предното стъкло на „Небесна Каляска”, която стремглаво се спускаше към земята.
- Шшшт! Пррррр! Бъъъър!... Спри мааааа!... ...

Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...

След земетресението
(Пернишко хайку)
Никакви картофки, никаква салата.
Кебапче на вилица и бира в ръката.
А пък масата, нека се клати. ...

Мисли за мен
Като в безбрежната прохлада на морето
под сребърните сенки на брега,
навлизам плахо в твоя свят.
Това е тръпката на чувствата, ...

Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...

Пораснах ли? Кога се случи?
Животът всъщност ме научи,
че да растеш си е опасно...
За Бога, чувствам се ужасно,
че вече футбол не играя, ...

Мрак
Самотно мракът ме обгръща,
покрива с черен креп света,
сред поруганата ми къща
сами сме двете с вечерта. ...

ЩАСТИЕ
От старата могила горе
тихо плува
един внезапен аромат на късно лято
и моят свят с отворени очи сънува ...

Здрач
В пътеки огнени потъва слънцето
зад стихналия черен хълм.
Далече нейде тихичко отеква
самотен, глух, камбанен звън. ...

Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...

Виждаш ли
тревата -
за теб е тя,
да тичаш боса
по росата. ...

Ексцентрично, нелогично,
раздробено, хаотично,
немислимо, черно-бяло
и обърнато надолу;
неподвижно, но ритмично, ...

Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа, ...

Не е важно, че си искрен,
когато на почит са лъжите.
Не е важно, че си верен,
когато изневери се броят.
Не е важно, че обичаш, ...

Родена в нечий ъгъл на съдбата,
случайна до безпомощност - самотна
Мария! Най-беззвучната съгласна,
пое по своят път от многоточия.
Но много бързо се оказа неспособна, ...

Пред мен, на десетина метра,
съзрях красив и снажен мъж.
Реших, излезе ми късмета,
да ме… споходи тъй, поне веднъж.
Вървеше, приближаваше се вече, ...