До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...

Едно момиче така те обичаше,
дари ти своята любов и тъга.
То до живот ти се вричаше,
дори тънеше то в самота.
Вече е късно, ти си далеч, ...

Според една легенда хората, обединени, станали толкова силни, че се опитали да построят стълба до небето. Бог се ядосал и ги спрял. За да не се опитат отново, Бог ги разделил на сравнително малки групи, наречени народи, давайки на всеки народ различен език.
Думите могат да са по-болезнени и от много ...

И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната. ...

Безсъницата е постоянна.
Усещането е от гибел до безтегловност.
Останалите мисли са осакатени.
Желанието е безпощадно.
Надеждата е от инат. ...

За живота, любовта и… още нещо
За толкова мечти се молих тихо
и толкова сълзи за тях пророних.
За грешки чужди мразех се открито,
вината от сърцето си прогоних. ...

Възкръсване
Душите спят, окъпани в мълчание,
някак освежени след дъжда,
в очакване на Божието Обещание
за жадуваната свобода. ...

Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...

Когато те погледна
във мечтите,
аз виждам най-красивия събрат.
Еднакви са
копнежите и устремът ни. ...

Животът: изгреви и залези
В битка
със себе си и света
осъзнаваме, че животът ни
е мигове от ...

Веднъж ли спираха до мене,
веднъж ли плачещи тешах?
Отиваха си утешени,
от раните им аз кървях.
Под облаците превалява, ...

Не искам тишина -
тя ме подлудява!
Не искам самота -
връща ме към спомените тя!
Животът сив е - ...

Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето м ...

Няма на твоите устни място вече за мен,
в очите ти танцува безразлична сянка,
борбата за сърцето ти свършва в този ден,
аз забравям теб, ти забравяш мен.
Забрави ме, както денят забравя нощта, ...

(В памет на един невероятен човек!)
Навън ехти красивото небе,
от празнични надежди озарено.
От болка плаче моето сърце,
че си отиде то е наранено... ...

Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Не струва, господа, главата ми -
колкото кратуната на мутра.
Ни колкото полукълбата
на елитна проститутка...
Не струвам - колкото поддръжката ...

ХИМН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ
О, нека днес възпеем със поклон
на здравето храбрите воини,
които се борят със болест и стон,
та ние да бъдем спокойни! ...

(А) Познатото е обективното, т. е. рефлектното.
(Б) Трансценденталният субект е:
- най-общото (сетното) условие за обективност (рефлексия);
- и е непознаваем;
- и е не повече, отколкото насъщно да важи. ...

СБОГУВАНЕ
Не бързайте!
Не си отивам още.
И нямам бърза работа отвъд.
Добре се храня, спя спокойно нощем – ...

ЛЪЖА И ИСТИНА
Не знам какво видя ти в мене,
не знам какво видях в тебе аз.
Но факт е, че тъй бързо и без време
разпалихме такава страст. ...

Днес смъмрих ветровете и вълните
да те намерят там - на край света,
да те докоснат и отворят ти очите
за пролетната красота...
Подканих птиците да ти попеят, ...

Да бягам - като лунен мирис,
като канелен прах,
като разнежен люляк...
Но чужда съм... Кръжа в немилост,
в кристал от мрак, ...

Пълнолуние.
Есенни листа в здрача.
Ято прилепи.

Р Е А Л Н О С Т Т А И Н И Е
Откакто свят светува, медицината никога не е стигала по-ниско ниво на морал и хуманизъм, както днес. Далеч съм от мисълта, че няма лекари, които все още лекуват със състрадание и човеколюбие, като „лекари без граници”, например, но като цяло медицината и фармацията са се ...

Посветено на Н. и М.
Тя пиеше от чашата си бавно
и стискаше билет в ръка.
Със него беше я поканил
мъжът от вчерашния бал. ...

Предмет и същност на правната информатика е създаването и обработването на информация, съобразена с правните норми и юридическите актове. По този начин се гарантира достоверността и качеството на информацията, структурирана по съответен нормативен еталон.
Във виртуалната среда има различни варианти ...

Сезони е всичко около нас.
Сезони дори наричаме сърцето си.
В един миг е пролет,
цветята разцъфват,
всичко се събужда. ...

В градината на моята душа
засаждах скъпи спомени.
И молих се за топъл дъжд в нощта
с мелодии отколешни.
И рукна тъй внезапно, изведнъж, ...

Песента е от тазгодишното издание на Фестивала за сатирична и хумористична песен "Златният кос" и е по мой текст. Музика Борис Карадимчев, изп. Славчо Пеев

Липсваш ми, липсваш ми -
искам да извикам.
Искам те сега, веднага.
С прегръдка гореща ме стопли
и като торнадо в танц любовен ...

Търся жената любима:
искам Паскал да разбира,
искам да харна е, здрава,
искам да пише на Джава.
Искам РАМ-та да е много, ...

ИМАШ ЛИ КУРАЖ?
Животът ми е пареща пустиня,
всеки оазис в нея е мираж,
но ако тебе някъде те има,
при мен да дойдеш имаш ли кураж? ...

Издигнала кубето позлатено,
с кръст, насочен към небето,
стои над улици и къщи
църквата, величествена и смълчана
в свойта красота. ...

През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...

1.
Вали.
Градът разтваря пъстрия си чадър
и ни обгръща във прегръдка топла.
Усмивките ни дъхтят на хризантеми. ...

Две гъделички по цвички
хрупат мерак романтичен
и си шавуркат с очички,
върху тумбака ми личен...
Гъделка сладко се врътка, ...

Поредна цигара. Студ - и отвътре, и отвън. Онова нещо е там. Какво е - не знам. Но е там. И се обажда. Дори като че ли има повече сила от преди. Или може би се лъжа - може би аз съм отслабнала. Умореното ми тяло се поддава под тежестта на това нещо. Душата ми и всичко в мен крещи. Но устата ми мълчи ...