Увод към богословието...
(или: Още веднъж за Грехът)
Живота ни минава във дилемата:
„ Наистина ли грешен е Грехът,
със който сме населили Вселената, ...

Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.
Не знам за кризата, но две съседки ...

Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...

Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...

Мога да дойда привечер,
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро, ...

Сънувам.
И е тихо,
много тихо.
Черно-бяла мистика от югозапад
с изтъркани ...

Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...

Колко много жени се изтягат
в жегата на интернета
А пък времето бяга ли, бяга
и годините бавно си кретат...
Колко много жени са полегнали ...

Равносметка
Като махалото аз се люлеех
помежду двата полюса в света...
Най-искрено тъгувах и се смеех.
Загадки не преставах да чета. ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
11.04.2012
Амстердам
(етно фюжън)

Във вълшебния ти свят падах, смях се и летях..
Погледнех ли в очите ти зелени,
откривах нови вселени.
Слушах ли мелодичния ти глас,
потъвах в размисли поне за час. ...

Денят ми рухна сякаш изведнъж.
Най-хубавото слънце си отиде.
Изля небето тъжния си дъжд.
Душата се затвори като в мида.
От силен мъж, превърнах се в дете. ...

Глава първа
Най после снегът беше спрял да вали. Край бордюрите бяха натрупани огромни камари мръсен сняг. Печките бълваха такива сажди, че всичко наоколо беше почерняло като комина на Захарната фабрика. Улицата беше покрита с ледени бабуни. Само по тротоара тук-таме беше почистено от съзнателни соф ...

Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...

трамваят за гарата
отива до гробищата
минавайки покрай болница
пред която бащите очакват
с цветя свойте бебета ...

Някога ще се случи вълшебство
и безличните ни, сиви светове
неизбежно ще се срещнат.
Ще си кажем с теб "Здравей".
Ще целуна топлите ти устни, ...

БОГ МОЙ
“О, мой Боже, правий Боже –
не Ти, що си в небесата...”
Христо БОТЕВ
...Е, днес и тук не става реч за вас – ...

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

-----
Мъжете ми... в угаснали сияния,
възпяват болка с плачещи китари.
Потъват във самотно упование,
разбрали, че за теб часът удари. ...

Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...

Очите ти - море,
в което аз русалка съм,
косите ти - златен пясък,
на който аз полегнала съм
и чакам ласките ...

Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите ...

Кой казва, че младостта си отива
Кой казва,че младостта си отива,
кой казва ми това?
Глава белокоса покрила
на мъдрост велика една. ...

Боли ме, знай, че ме подлъгваш само,
подпирайки се нежно пак на мойто рамо...
Напразно даваш, знай, на мен надежди -
да бъда твоя бляскав рицар във одежди!
И чудя се какво да правя? ...

Към мен пристъпваш предпазливо
и плахо галиш моето лице.
Обичаш ме тихо и свенливо,
едва докосваш моите ръце.
Защо със страст не ме целунеш ...

Новото прегръщам -
не харесвам
и не искам.
То боде
и драска, ...

С Любов и от Душа желайте,
творете живота свой
и Бог подава рамо да е хубав той!
Мечтите свои изживейте,
сега, в реалността, ...

Спаси каквото е останало от мен
На леглото простряно
Цялото ми детство чака
Да бъде разказано
А аз съм тук ...

С обич към откровените Откровенци!
Леле, мале!
Че се мре!
А па я съм още млада!!!
И съм убава!!! ...

В леглото ми се гонят пеперуди,
на пода бродят приказните феи...
Заспах ли...? Или се събудих?!
Стените ми приличат на алеи.
И гледам чистите прозорци, ...