Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите ...

"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...

БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...

Защото поетът е с нежна душа
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...

Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.
В сънищата ми нахлуваш нежно, ...

Звездите
тихо стъпват
по земята.
Не искат
болка, ...

Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...

Из ведро заваля. И чадърът прегърна ни двама...
сгуши мокри усмивки в металната лъскава длан,
сякаш хвърля небето от нашите болки и рани
или Бог рони сълзи добри - пак от дявол обран...
Булевардът приижда, колите са острови цветни, ...

Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша. ...

Софийска сага 16
Глава тринадесета
Емиграционната служба се намираше в западното крило на аерогара „Орли“. Тук работеха десетина служители, говорещи почти всички езици на света. Бяха много любезни с кандидатите да станат „французи“, но с типичната френска студена любезност. В тези години кандидатите ...

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...

Истина
Това вечно движение в кръговрат
се втурва като хала в кръвта ми.
Докато открия в ден единствен миг
тревожната близост на тази магия. ...

Стоиш на снимката безмълвна.
Очакваш с целувка да я погълна.
Отровата по себе си прикрила
със сърца следите и покрила.
Усетих как вони им миризмата ...

Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена – ...

Очите ти са ангелски шепот
и шепнат сякаш тишина,
която чувам само аз, но ето
че ти разбираш за това...
И се случва нещо за секунда - ...

Не мога да повярвам,
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар. ...

На душата „безсрамния“ полет приветствам
Няма общо с “причина-следствие“...

Морето не е моята стихия.
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека! ...

Докоснахме греха,
за да избягаме от него,
докоснахме мига,
за да го запомним
ЗАВИНАГИ, ...

Имало едно време трима братя. В двора на къщата им растяло ябълково дърво, което всяка година раждало по една златна ябълка. За нещастие, всеки път идвала триглавата ламя и я отнасяла. Минало време, братята пораснали и решили вече да не са такива харабии. Най-големият брат казал:
- Писна ми оная уру ...

Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...

Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...

Зная, странно е - тук, тази тишина...
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра ...

Точно в 8.30 часа сутринта съдия Х отвори очите си. Обзе го неприятното усещане, че го чака още един отвратителен, скучен и неприятен ден в провинциалния съд. Стана и с достолепна крачка се отправи към умивалника, където дълго време се любуваше на своя достолепен образ в огледалото. Всъщност съдия Х ...

Любовта в мен
Къде е тази истинска любов?! Която те изпълва с радост и спокойствие, с блаженство и удовлетворение. Щастлив, че си. Щастлив, че те има. Ти си себе си. Обичан и обичащ. Не съществуват граници, всичко е. Ти си светът, светът си ти. Не си сам. Ти си с него. Кой е той?
Аз имам единствено ...

Аз си зная, когато най-сетният дъх е издъхнат,
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси, ...

Тази нощ събуди ме тъга –
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали ...

Желанията ми увисват вечно в Нищото.
Духът ми болен е от сляпо безразличие.
Куп грозни паяжини лазят по огнището -
до вчера символ на измислено величие.
Фантазиите раждат страшни Демони. ...

Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...

ЗДРАВЕЙ, ЛЮБИМА
Здравей, Любима, още ли в душата си тъжиш
за онез безбройни слънчогледи
и загледана в мечтите си броиш
лазурните вълни последни? ...

За всяка ваша дума
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...

Aura Dione ft. Rock Mafia - Friends
Free, free to be myself.
Free to need some time.
Free to need some help.
So I`m reaching baby out. ...

Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...

Apparently they were travelling abroad
And they picked up some hitchhikers...drill
Wake up you're dreaming...what...you're dreaming
We were moving away from the border
Uh what border? ...