Египет – наши дни
Древният град Бубастис или Тел Баста, както го наричаха местните хора, представляваше равно голо поле, заградено с ограда. Когато го видиш за първи път, можеш да придобиеш чувството, че някога мястото бе пострадало от земетресение. Панорамата нямаше нищо общо с величествените постр ...

Топлик
Във мрака ми
Надеждата порасна.
И като зайче
тъмнината прекоси... ...

ЛИСТОПАД
"Ще ме отвее листопадът може би...”
Валери ИВАНОВ, “Ще падна”
“... и да нагазим в недомлъвките на листопада...”
Валентина РАДИНСКА, “Преди” ...

Този свят е тъй суров,
няма нито капчица любов.
Толкова студен и мрачен,
неприветен и невзрачен.
Сиротен, тъжен и напълно сам, ...

МИШЕНА
Животът в мен заби една кама.
Неистова е болката, разкъсваща
плътта ми.
По-страшно е, че в моята душа ...

Мисълта, че тук съм на теб ти стига.
Ясно показваш ми го всеки ден.
Но иска ми се пак да буда жива-
усмивка да огрява моя ден.
Виждам празния ти поглед, ...

* * *
О, беше пъпка наш'то цвете,
едва набола току-що,
но ти ръката си протегна
и скърши нейното стъбло! ...

„Когато си на дъното на пъкала,
когато си най–тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.”
Дамян Дамянов ...

Да, аз съм жена, аз ще творя
ледни кинжали в пожара.
Дори да ме молиш с теб да горя,
не мога, вечнo да бягам сърцето ме кара....
И когато видиш моите кристални сълзи, ...

Тръгнала е баба Нуша
във ръка с чувал голям
да обира чужда круша,
без да знае що е срам.
Уж е немощна и стара - ...

Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...

Защо отлитат птиците на Юг?
Кое ги кара после да се връщат
и да откриват своя пристан тук,
в дърво, което нежно ги прегръща?...
Навярно през последните лета ...

1. В манастира
В една гора от приказка,
сред приказният мир
забутан из букаците
столетен манастир ...

Заря
И ето понякога, някоя вечер
не ти дава сили да спиш;
и хваща те здраво, щом малко понечиш
във теб да се усамотиш. ...

искам късна есенна любов
по локви и мокри пейки
под стрехи и бутки за вестници
по спирки и скрити кафенета
любов под дъжда или на свещи ...

Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.
Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът ...

*
И тръгваш по нея
без да знаеш посока.
Снежна пътека.

Той не бе на война, но така се получи - на обекта пострада и остана без крак. Беше сива неделя... Точно него улучи... Днес напълни багажа в емигрантския сак. Там, в дома му го чакат, без да знаят проблема и броят часовете... Той забърсва сълзи. Инцидентът не пита колко долара взема. За минута се слу ...

Спи, любов! Спи! И никога не се пробуждай!
Не отваряй очи, за да затвориш нашите.
Не разпервай криле, за да скършиш нашите.
Спи, спи заключена в сърцата ни, сърца - така или иначе - празни.
Ти си чувство, което изпива всички други. ...

С вино червено прелей го, Родино,
от мелнишките лози
всеки дойстойно за тебе загинал!
Свещица му запали!
Дай от нощвите си, моя Родино! ...

Сгреших - признавам си вината,
разкайвам се от цялото сърце.
Приемам, такава е съдбата,
че с тебе всичко ми отне.
Грешката си късно осъзнах, ...

Приглушената светлина от нощната лапма създаваше илюзия за броя на разпилените по бюрото листа, сякаш искаше да улесни работата на отпуснатия в креслото човек. Ръцете му покриваха страничните облегалки и само равномерната нервна конвулсия издаваше вътрешното напрежение.
Днес бяха пристигнали поредни ...

Прости ми,
че те направих жертва,
на моята илюзия...
ти, мой объркан идеал.
Прости ми, ...

Помръква хоризонтът. Слушай!
В очакване земята тръпне.
И тишината, след вековна суша,
пронизва пак далечен тътен.
В безкрая неизменно устремени, ...

Стикс ще ме погълне. Ти ме бутна.
Дяволе, ръката ти е черна!
Вихърът ме носи, плувам мудно...
Зарад теб на други съм неверна.
Огънят в очите, що ме пали, ...

Докато четвъртитият делник се клати
по раменете на гол календар,
моята малка жена
ме завива с дебели юргани
и ми готви яхния с домати. ...

РАЗГОВОР
Със тебе Смърт - жестока, зла съдба,
не сме се срещали лице в лице,
но ти докосва ме веднъж ли, дваж
със костеливите си, зли ръце. ...

Б. затвори плавно очи, извади небрежно свитата цигара, и отваряйки плътните си устни, издиша дима. Тя съзнаваше, че пушенето не я прави кой знае колко щастлива, но това бе единственият начин да облекчи ледената болка, сковала душата и. Докато лежеше върху белите чаршафи и мислеше за първата си среща ...

Дъждът разказва...
Хубава една жена,
за пазар е тръгнала,
но пеша - без кола.
Бил наблизо магазина, ...

Снощи те срещнах вкъщи, докато украсявах стаята си. Беше Бъдни вечер. В кухнята миришеше на празник, с майка ми слушахме коледния диск. Затворих вратата на стаята си и натрупах подаръците, които трябваше да опаковам и да сложа под елхата преди полунощ. Подът беше покрит с листове празнична хартия и ...

Облян спомен нежна тишина отиде си
мълчи нощта не искам да те върна странно нещо любовта е
Днес не чаках няма те отдавна не плача не
по скоро името ти наивно си мълвя
беше права и болката минава и времето следите заличава ...

Hinder - Heartless
I'm feelin sick inside
cause I can't believe it's happening
I thought that he'd be gone by now
We were on a break and you said you needed space to breathe ...

Seems like I always had crushes on chicks I couldn't have
And then I end up fucking with someone I shouldn't have
See, in my mind, it's like I'm perfect for her, I gotta show her
But sadly, in reality, dog, I don't even know her
But still somehow she got my mind infatuated ...

pame kapou gia kafe
8elw na milhsoume
phra thn apofash
kai tou 'pa na xorisoume
koita twra sumptwsh ...

Sous le ciel de Paris,
S'envole une chanson.
Elle est nee d'aujourd'hui
Dans le coeur d'un garcon.
Sous le ciel de Paris, ...