България
Планината се издига на високо,
поглед в небето устремила.
Реката е прохладна и дълбока,
речен животински свят е приютила. ...

Нали съм малоумен, ума ми не побира
как се пренесе Троя у сайта на баира.
По бойните полета насочват се мортири
и на език книжовен се вдигат яко гири.
Писатели, поети косите си “фризират”, ...

Агресивна съм...
и имам комплекси...
Без контакти съм...
нямам обща култура...
Възпитание нямам... ...

Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...

Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън. ...

Невидим и нечакан се промъква мракът -
за самотата някъде протяжно пее...
В мен стъклени реки надежди чакат...
но с Нищото навярно ще се слеят.
Невидим и нечакан е страхът прозрачен – ...

Сенки от миналото нахлуват в мислите като неканен гост.
Изгряват като най-далечните и тъмни звезди на небето,
носейки със себе си призраци от миналото.
Призраци бледни и мрачни, които разтърсват душата.
Сенки от миналото изплуват като непознати създания от морето. ...

Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...

Здравейте, приятели добри!
С пролетно настроение се заредете,
та зимата да прогоним надалече.
Сърцата с положителна енергия заредете
и душите си пречистете, ...

Умори се да бъдеш до мене,
умори се от мойте сълзи,
но сълзите ми, те са от тебе,
от премълчани истини,
от изречени много лъжи. ...

__
---

Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...

Аз имам любовта на хората
и щедро съм я получавала.
Тя е вълшебно слънце,
огряващо
и вкус на медна пита ...

Ч И Ч О П Е Й
На клонче неразцъфнало в душата
е кацнал този странен чичопей.
Храна не иска, не е на заплата,
а как безгрижно птиченцето пей. ...

“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев ...

Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.
Листата със наслада ме изпиват. ...

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...

Те кацат някъде по клоните
и под високите стрехи,
накокошинени от спомени
за летни дъхави лехи.
Сега е зима и е бяло. ...

Лек за стрес
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...

С опънати нерви до скъсване
и с тежка от грижи глава,
със мисли, подути до пръсване,
за ден, за минута, за два...
Завърта ни вихрено времето, ...

> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...

Приказка за Вълшебната гора...
Не знам къде отивах, а и вече
дори не си и спомням за какво,
когато насред пътя се изпречи
пред мен едно разлистено дърво... ...

Без любов съм за никъде.
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа ...

СТАРЕЦЪТ И РЕКАТА
Тоя Дунав пред мене – за мене е тъмно море,
океанът на моя живот е реката пред мене,
моят рай, моят ад, нарисувани с туш от Доре,
и реалност, и стара легенда, и вечно съмнение... ...

На едно заядливо човече...
Ти пак си застанал виновно пред мене
и гузно ме гледаш с нечестни очи...
Затънал си, братко, във блато отровно.
Кого заблуждаваш!... Поне замълчи... ...

Добре е!
Добре е, когато в лабиринта от събития
Душите ни повярват в топлата посока!
Тогава най-силни са и сладките открития -
сърцата ни, повели към нежната ни нам Голгота! ...

1
Съвестта гризеше
ябълката на съзнанието.
Тщеславието, подстрекаваше ума
да се обгражда с нули. ...

-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...

Любовна магия
Опари ме тази любовна магия,
забравих конец да ù сложа.
Открих огън звезден в нея,
билка положих и с песен. ...

Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...

Актуа(на)лно
МЛАДе НИКОЛАЙчо, оплю набързо Трайчо.
Трайчо си не трая и го изгониха от Рая.
Умки - остроумки
Казаха му, че е боклук, и той се нареди на опашката за сливи. ...

4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...

С цветове на пресукани нишки
на пролятата кръв и честта
Аспарух от разгромните вишки
е изпращал по птици веста.
Те са с цвят на свенливо „Не може” ...

Не летя, когато над мене няма небе,
не разпервам криле с вятъра да бягам,
не блестя със звездите наред,
с очи благословия не давам.
Не плача, когато навън пак вали, ...

Погледни в небето,
там ще ме намериш -
Безмълвна и красива като нощта.
Очите ми от горе гледат от днес разкаяната ти душа.
Сега не плача и не моля, ...

Не си ми нужна - аз не искам
да се възползвам от твойта красота...
само ако ти поискаш,
каквото имам бих ти дал, дори сега...
Когато сякаш нищо нямам, ...