Замислих се върху думата страхливец и върху това колко често наричаме страхливци себе си или другите в различни житейски ситуации. А и прекрасен повод беше книгата на Ошо: “Книга за смелостта“, където авторът използва определението в доста широк обхват на морални прояви. Това ме накара да се запитам ...

Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...

След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...

Колко още ще трябва да газя
през мочурища кални – легла?
Тъй не се и научих да пазя
туй във мен, що наричам Душа.
Сякаш пътят утъпкан мори ме ...

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря, ...

Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен ...

БЪДИ ПИЧ
Всичко в живота е секс и пари,
без тях ежедневието те мори.
Или бъди топъл или пък студен,
и от загуби няма да си уморен. ...

Любовта понякога просто горчи
Вече те няма! Сама съм, с бутилка в ръка
в поредната чаша уиски мъката да удавя,
трясъкът от затварянето на входната врата
ме тласка да пия още, и още, само да забравя. ...

Със вятъра бягах така, без посока,
препусках със дивите бели коне...
Съдбата чертаеше път без посока,
а времето бърза... Не иска да спре.
Почакай ме. Моля те. Много съм бавен. ...

Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...

Събудих се от сутринта
величествено тиха.
И много капчици роса
лицето ми измиха.
Сърцето нарисува ...

ГОРЧИВА ЛЮБОВ
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня. ...

Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите - залепени с гел. ...

Не съм виждал нито една
Посока
От четири дни
Детайлно изострени
Моливи ...

Всеки от нас има нужда от време на време да подрежда. Най-често имаме нужда да подреждаме мислите си. А когато подреждаме мислите, си най-често тръгваме да подреждаме гардероба си. Подреждаме стаята си. Подреждаме всичко онова, което може да бъде подредено лесно и бързо. Само и само за да избягаме о ...

"Любовта е съчетание от една душа,
обитаваща две тела" - Аристотел
Не мога да бъда друга,
пулсирам по твоите вени -
с мисълта ми заспиваш, ...

Баба Марта бързала и мартенички вързала! Навързала на вскички деца, за да са бели и червени! Казала им какво означават цветовете на мартениците!
Бяло - красотата! Червено - здравето!

КАКВО МИ ТРЯБВА СЕГА
Нямам вече какво да ви дам,
нямам пари, нямам богатство.
Аз съм просто скромен човек,
богатството е моето слово. ...

Уповавам се на теб!
Вярвам в твойта аура,
макар светът да е нелеп
и ти да спиш сред арматура.
Гърчове, неспирен плач. ...

Момчил
Момчил - много красив той се е родил,
с изумрудено зелени очи,
потъваш в тяхното опиянение,
изпитваш нестихващо романтично вълнение, ...

Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...

Живея тук. -
И не защото
просто съм... боклук...
И не защото толкова
обичам НС...Боб. И лук... ...

Не искам да живея в леден свят
и всеки ден по малко да умирам.
Мечтите ми все гладни да пълзят.
Да тичам все надолу, без да спирам.
Не искам да се будя без любов. ...

ТИ не си като мен, аз бях друга.
Вярвах в делата човешки,
прощавах техните скапани грешки,
чувствах,
мислих, ...

Голямата илюзия дойде,
когато почнах да разбирам хората.
Докато ги обичах – как да е
надраствах глупостта на неумората.
Тогава нямах нужда от това ...

Тази дръзка любов е отдавна горящо огнище,
непоръсена пепел в стаено притихнал вулкан.
И когато си с мен, даже тихичко спирам да дишам.
Не умирам. Възкръсвам във твоята длан.
Не топя ледове… Те – звездите, високо изгряха, ...

Не виждаш ли сълзите в моите очи
и болката в гласа ми - как силно ме души?
Кажи ми сбогом и махни с ръка.
Аз знам - така е в любовта.
Ще ме боли за малко - ще плача, ще скърбя ...

С теб се събуждам
с тебе заспивам
с твоите болки
по малко умирам
Ти само за миг ...

Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...

Все ми липсва нещо.
И времето стремглаво върви.
Моменти във рамка,
без смях, без мечти.
Разказваме вицове. ...

Уплаших се, Мъжки,
че няма... задръжки,
тя, даже ми даде ръка,
премигнах - насреща,
отвърнал съм - нещо, ...

Underneath
Even in my darkest times
Overcome with worry
Find the comfort in the storm
No reason to be sorry ...

Живодар Душков
Сезони
Тристишия
***
Бяха тъжни дърветата – ...