(Почти по Джером)
Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Подж ...

Топли лъчи милват земята,
слънчева усмивка топли сърцата...
Капчука ромоли тихо и нежно,
а снегът се сгушва метежно...
И пролетна нежност довява, ...

Прости ми, Татко,че не бях добър с тебе
и понякога неволно съм те наранявал,
прости ми, Татко, затова,
че не винаги съм го осъзнавал.
За думите и обидите по тебе, ...

"Още негри в Конго" -
някой беше казал.
От бате Митко помъдрях,
от мъдрост черна онемях,
от няма мида муз... а слушам ...

В трети клас бях мнооого отдавна... Някъде '99-2000 година... От доста време насам не вярвам в Дядо Коледа и в приказки за принцеси... Освен това се научих да не вярвам и в празни приказки... Жабока си остава жабок, Рапунцел хваща паяжина, седемте джуджета си остават завинаги сами в разхвърляната си ...

Невъзможно е художник сляп
да нарисува розата червена!
Невъзможно е несбъдната мечта
да зарадва нечия душа сломена!
Невъзможно е от нощното небе ...

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

Бре, какъв е тоя глад?
Пусти вятър Снегояд,
ама се е развилнял...
Цяла зима не е ял.
Кой го знай, къде е бил ...

През януари снеговете заваляха!
Умът бе за бедата нейде плитък...
Реките, язовирите преляха!
Издавиха се хора и добитък!
– Ще свърши скоро българската зима! – ...

Като кожа си,
затова ме болиш,
във стената
когато се удрям.
Като кожа на бебе - ...

Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича...
Върху екрана на небето ...

Един живот, а толкова посоки,
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси ...

Снежен човек
От кога не съм виждал дъжда?!
Май настинал е, нещо е болен –
щом подсмърчащ се гуши в снега
и облизва висулки за спомен. ...

Нарисувай ми тиха зора
(бесовете сама си ги сея)…
Все залудо римувам света,
сякаш вятър през ситото вея.
В твоя поглед запалих страстта, ...

Когато смислите в главата притъмнеят
и времето забави своя ход,
тогава силата на волята ще тлее,
а няма да трепти като хомот.
Но ние няма да се даваме, ...

Старите момичета...
На старите момичета с любов...
Аз
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...

Голяма обла къща –
с ръце не я обгръщам.
Щом изпече я татко,
ще си похапнем сладко.
В градинка тя пониква - ...

Моят свят обитава две вятърни мелници,
две брези с попречупени клонки от време,
две сърца, лудо влюбени в своите делници,
две очи на дете - в своя смях просълзени.
В моя свят скитат няколко влюбени облака, ...

Тъгата не иска да си тръгне,
в мен вкопчила се е като товар.
Живота ми ще преобърне,
за да вземе моите мечти и моят блян!
Опитах мъката си да прогоня, ...

Припомних си...
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната ú гладкост...
Звездите се оглеждаха в очите ми ...

6
В тая държава, батко -
старшини и пъдари.
Казано по-накратко -
пълно е с комплексари. ...

Всеки го е страх от нея!
Тя идва, без да си я канил,
и взема твоята душа.
След нея нищо не остава -
само едно безжизнено тяло. ...

АНЕКДОТ
В "Правда" няма известия,
в "Известия" няма правда,
в АДА няма есперанса,
в РАЯ няма конфианса… ...

Издигнаха огромен монумент
на Александър в Скопие, видимо
сами да си направят комплимент
желаейки. Съвсем необходим е
за тях сега! От сръбските пунгаши, ...

" Обезглавен "
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...

Очакването лудо се пързаля
по неизживяното Сега.
Прескача мислите
без щеките на разума
и блъска Писаното, ...

Докато народът беден тлее,
Бойко с колегите си чалга пее.
Начело на отряд яки "борци",
глутница вълци, нагли крадци,
с кървави пари си построиха дворци. ...