Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...

Приятели,
в минутата последна
на старата година,
към небесата
аз поглеждам ...

Тя
"Сын мой родной, дорогой! -
Ты вся в слезах прокричала,
Сын мой вернулся домой,
И жизнь моя радостней стала!". ...

Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...

Това съм аз, това е, което съм,
давам ти сърцето си, завито в душата на моя сън.
Да докажа всичко време просто не откривам,
ти оставяш ме да тръгна без дори да знам къде отивам.
Не бягай от целувката единствена и вечна, ...

Животът жадува
От звука се родих да докосна
твоята нежна и млада душа
с нежност на пролетен вятър,
с ухание на косена трева. ...

Исках да напиша нещо велико днес, но се отказвам. Днес разбрах за кой ли път, че думата "човечност" не е включена в нашия съвременен живот. Затова на Вас няма да ви преподавам уроци по литература - а ще ви пожелая.
Всъщност Вие ги знаете:
Пазете душите си, такива каквито са.
Сълзите от радост и от м ...

Прави любов
Прави любов. Войната е за други,
за тези, дето в гърдите не сърце,
а тежък камък имат. Те са луди.
И гледат все на тях да е добре. ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=268758
Продължение:
Само ти можеш да счупиш
на разума тежките стомни,
неусетно да ме научиш ...

Забравям те
Забравям те със всеки следващ ден,
може би от утре няма да те помня.
Вече няма да си така значим за мен,
ще съм те забравила. ...

... не гледайте
с пренебрежение
надолу...
Нали дървото
(устремено в небесата) ...

Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече, ...

Блясък сив или просто ярка светлина.
Мъгла стои пред моята душа.
Но не може да обърка тя
cветлината на твоята душа.
Скрита така усърдно зад твоите очи. ...

Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове ...

Светлина,
моля Те,
от най-дълбокото на своята душа,
дай път на истините в моята съдба,
дай им свобода. ...

Имах аз баща чудесен,
с него живота беше ми песен.
Тъй безгрижно си живяхме,
смеехме се и си пяхме,
но в един коварен ден ...

Омръзна ми от принцове със звания,
от лъскави карети и цветя.
Не искам вече голи обещания.
Поезия? Сама си я чета.
И долу вече всички мними маски. ...

Всеки един възел
е съвкупнoст от пътища,
някога прави –
ширнати, пъплещи
по широкия свят, ...

Среднощни желания
Лунният нокът е забоден в небето,
като светещ, блестящ маникюр.
Самолети припламват светулки там, дето
чертаят вселенски контур. ...

Восък, отичащ в години,
тлее искрица трептяща,
дух вирее в райски градини,
любов, вечност, звезда искряща.
Врата с двери безкрайни, ...

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...

Да бях с криле! Но, боже мой, не съм.
Не съм орисана за орлов полет.
Не съм наречена да бъда гръм
и дъжд, за който от сърце се молят.
Да бях със плещи като на Атлас - ...

Прошка ти поисках... и в небето
в миг се разпиляха всички бури -
насъбирани с годините в сърцето
като дъжд - от мрачните клисури.
Прошка ти поисках... и в морето ...

Да бъда крехко цвете искам
във ласкавите ти ръце -
със топъл дъх да ме притиснеш
и да погаля твоето лице.
Небето искам аз да бъда, ...

Свободно се на плажа излежавам -
направо в пясък, и до морето пак.
Облизвам се и гледам свежи мацки,
но... двамата сме с пустия мерак.
Тече си времето, пък никой ма не ще, ...

Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. ...

Любовта е като кафе,
като кафето без захар на мама.
Понякога така зверски горчи,
че оставя наранени ни двама.
Любовта е като дете, ...

Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...

Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...

В море от страх живея и не виждам изход от това. Искам и сега да оцелея, но всички тези мисли са лъжа. Всяка мисъл, че ще те загубя, ме убива и за миг ми се иска да умра. Мислех, че съм сама, но не съм, страхът ме е обгърнал и не ми дава свобода. Така ли ще приключи всичко - аз ще живея в страх, а т ...

ОКОЛОКОЛЕДНО
Нямам думи, нямам чувства.
Аз съм гражданин за пример.
Кукуригам със петлите всяка сутрин.
Всяка вечер с ярките заспивам. ...

Аз искам да вярвам,
да живея и пея.
с нозете си боси да бродя поля.
Любов да раздавам,
за нея копнея, ...

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...