Казваш ми, че се държа незряло,
че се държа детински, недорасло.
Нежността сравняваш с вдетиняване
и търсиш в мене само недостатъка.
Но ти дори труда не си направи ...

Утре всичко ще бъде наред.
Утре можем да бъдем щастливи.
Ще проблесне сред хаоса ред,
ще сме истински, искрени, живи.
А мечтите ни утре ще са ...

УВУТ:
В коридора имаше някакво мълчание, някакво много странно, особено някак си… Приближих се до него и го дръпнах за опашката.
– Мълчание проклетууу!!! – развиках му се аз.
– Фо бе?! – отвърна ми уно.
– Яж ми гъзъ бе! – креснах му аз. ...

на Корнелия...
От бял равнец и див пелин
листа във длани ще разтрия-
и към стипчивия танин
от виното на манастира ...

БЕДНОСТ
“Свети луната, но не е онази...”
Мацуо БАШО
Обедня този свят.
Вече няма пространства далечни, ...

Понякога, сред нощните приумици
сама намирам пътя си към теб.
И хуквам пак по непознати улици.
С почуда гледа звездното небе
как стъпките ми мерят тишината. ...

От Големия взрив се родиха
големи проблеми,
а поредният сив кардинал
се превърна в емблема –
на това, което днес е животът: ...

За да се усетят поредицата картини с чувства и емоция, нека читателят да чете текста бавно и внимателно! Във всяка проста дума се крият съкровища!
Нормалното биене на сърцето е 72 удара, неговото стигаше 150. Протегна неконтролируемо треперещата си ръка към вратата на входа. Ускори дишането си, като ...

Студеният вятър пее в комина
своята песен на влюбен хлапак,
отново безсрамно с бялата зима
флиртуват по нощите до съмнало чак.
Танцуват на двора танца си снежен - ...

Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версии ...

ЩЕ ИМА ЛИ?
Щастливи сте, мамо и тате,
имали сте кой да ви изпрати,
гроба ви да посети,
цветя да посади, ...

Нямам приятели стари.
Нямам си даже и нови.
Всъщност си нямам другари,
празни са мойте покои.
Празен и сив е живота. ...

Слънцето изгря отново
Погали посивелите коси
Раздаде радостта си с пълни шепи
И тихичко започна да шепти
Разказа приказки то за Луната ...

Застреляно щастие,
порив забравен,
мечта пренебрегната,
полет продаден.
Не казвай недей! ...

Аз мога да вещая, не защото
съм вещица или изкусен маг.
Аз мога да позная с любовта си
на прага ми, че ще те срещна пак.
Каквото и да правиш, съм до тебе ...

Ти все повтаряше, че Дяволът живее в мен,
а после казваше, че те изпращам в Рая,
как безгранична страст и нежност пазя в плен,
продължаваш да се чудиш, но не знаеш...
Наричаше ме Бедствие, Пожар! ...

Ти си слънцето, което никога не ме огрява.
Ти си облакът, който нивга мира не ми дава!
Ти си пристанът, който жадувам!
Ти си брегът, с миди обсипан!
Чакам те ,страннико весел, на онова място! ...

Няма да позволя на някой да ме мачка,
няма да бъда вашата играчка.
Аз всичко в живота правя сам
и всичко мога и знам.
Дори и да падам, ...

… труден избор 3 …
… тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха ...

Маймунарник
на лапундерите – чистачи
Ние сме макаци,
стари бабуини.
Крачим из сокаците, ...

„ДУШЕВЕН СТРИПТИЙЗ “
Изкушенията винаги отново идват,
a моралнитe ценности си отиват,
душевен „стриптийз” се разиграва,
малодушието на никого не прощава. ...

Оставям те със сълзи на очите,
с огромна болка във сърцето.
Оставих с теб мечтите,
зарязах всичко под небето.
Оставям теб във този свят, ...

Рисувам лицето на лъжата, на фарса,
рисувам и сякаш гневът
веднага връхлита и после угасва
стремежът, а след него страхът.
Тъй както с усмивка блестеше тогава, ...

Искра
Ясно аз видях една искрица,
ярка и неопетнена
като радостта на малките дечица.
Изградена е от различни елементи, ...

вдъхновено от "Излъжи ме, съкровище" http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=107539
Излъжи ме, поете,
дари ме със блян за безсмъртие -
че съм нежната рима на твоите гневни куплети,
че съм нокът, разчоплил кората на твоето крехко предсърдие, ...

Приятелю, внимавай,
не винаги си прав, нали...
Животът продължава,
дори когато се сломи.
А в него има болки, ...

Тя най-после му каза, че го обича...
„вече”,
а после „още”
и
„до края”... ...

Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...

ЗАКЛИНАНИЕ
Намери ми синджир, девет пъти кован и каляван,
за да вържа на вятъра тъмен и подъл крилете,
дето сухите листи на моите дни разпилява
и хрущят като шума по дългия път под нозете ми. ...

Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани ...