Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...

Това, което сега
случи се в моята душа.
Искам аз да е лъжа,
но лъжа в твоята душа.
Не искам аз да страдам сама, ...

Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...

Понякога е достатъчно толкова малко.
Понякога е достатъчно просто да не си вредим.
Понякога е достатъчно просто да приемем нещата, каквито са.
Понякога е достъчно да замълчим.
Понякога е достатъчно само да съхраним себе си, независимо какво се случва с нас, независимо какво се случва около нас, неза ...

Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е ...

Измисли ме, когато тъжиш,
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...

ПРИСПИВНО
След сладка и дълга прозявка
природата в сън се унася...
Бряг и вълна след задявка
в приспивната песен пригласят... ...

Той е затворът ми.
В него се намерих за пръв път.
В него се изгубих.
В него ме няма вече,
но той е в мен. ...

На Дъното е тъмно и боли.
Косите са отрязани на вярата.
Окапали са мислите.Тежи
недоразцъфналата, недопята младост.
В пороя на тъгата се топят ...

ЗА МЕН
В моя сезон - в края на лятото
любовта ми премина
през вятъра.
В косите ми зарови глава ...

Денят наближава и аз ще замина,
любовта ни спира – изборът е твой,
ще ме срещнеш може би догодина –
но тогава ще съм човек свой.
Пълня чантата със скъпи спомени, ...

А устните ми вечно ще желаят
уханието на любовният ти сок.
И тръпките не спират да витаят.
Със тебе правим най-добрият скок!
Усещам вкусове на сочна мида. ...

Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...
и ще седи в тъмното, ще чака...
И тръгва си, когато стане време да се будя...
но в тъмното остава да стои... ...

Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...

Ти идваш отдалече и за малко си,
(с презокеанските си истини),
минаваш, като вихър през душата ми,
като торнадо, а след теб трески...
А после за броени дни, ...

Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам ...

П Р И С Т А Н
Искаш ли да те целуна,
във вечността да бъда с теб,
искаш ли дъхът ти да полепне
по тялото ми като мед... ...

В моето сърце си ти,
в моите мечти си ти,
като звезди са твоите очи,
любов за мен бъди.
Моята надежда винаги си ти, ...

Каква сатурнова дупка? Няма такава.
Октомври любезно ме кани на среща.
А петите ми тлеят от лятна жарава.
Горещо е още в сърцето ми. Пещ е.
И нека да нижат на две куки годините ...

Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха,
и дълго не можех да спя.
Препрочетох те - в многото стихове,
които написах за теб.
Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени. ...

Не се отнася за собствените жени
Когато Господ Ева е създавал,
е взел Адамово ребро.
Дали тогава Той е осъзнавал,
че е създал голямо зло... ...

Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.
Аз излязох сред полята - ...

На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

Мога да изпиша двеста листа
за теб и твоето сърце.
Мога да напиша два романа
за нашата история, 'дето я няма.
Мога да преплувам всички океани, ...

Един самотен гларус, посивял,
под звуците на морски сто пиана,
приседнал бе на плажа опустял –
отпиваше замислен морска пяна.
На пръсти приближих се, но от страх ...

*
Есенна пеперуда -
колко трудно намира
цвят за кацане!

Искам само това
Позволи ми по теб да изгоря,
да изживявам мигове, които да броя.
Нека да си позволим
един на друг да се насладим, ...

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...