Ще напиша този ред
за него, теб и мене.
И макар да е отпред,
аз вечно нямам време.
Измести го една любов. ...

В живота си ще трябва да оставиш
една любов, която да те топли,
една, която да те пари
и една, която ужас да напомня.
Онази, първата, ще идва кротко ...

---
Задушница
Вместо на трапезата сол,
солена вода в очите -
подправка за духовната храна ...

Близка до искреността е правдивостта - прекъсва ме тя. Тя се състои в постоянство и дръзновено говорене на истината и избягване на всяка преднамерeна умишлена лъжа и измама.
Искреността и правдивостта са едни от най-нравствените ценности на човека. Исус Христос изисква: "Думата ви да бъде да, да, не ...

Цветята ми
Цветята ми умират на прозореца,
телата им изтръпнали от самота,
отрязани през кръста безпокойни са..
И стаята е пълна с тишина. ...

С краен срок за всяко нещо
и сметката прилежно водена,
такъв си бе и такъв ще си останеш -
с изкуствена усмивка на лицето сложена.
А казваше - Обичам те! ...

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

Железничари български ще съкращават
без хич да се съобразяват,
че ще оставят хора гладни.
Туй ще правят мутри за пари жадни.
Бойко, пак се ти изложи, ...

Coulda, Shoulda, Woulda…? *
„Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, к ...

Погледни ме,
дори аз не знам в
какво се превръщам.
Погледни, кръвясалите ми
от плач очи. Сякаш вече не ...

Хей! Усмихни се,
не тъжи!
Щастието там е,
където няма сълзи!
Хей! Погледни ме! ...

Нали си спомняш стария рибар,
пришил морето в хлъзгавите мрежи?
Във стъпките му дишаше прибоя
и раковини в пясъка редеше.
Къщурката му - като морска птица - ...

Всяка вечер, всеки ден непрекъснато шептят
и по улиците скитат, обръщат се и шумолят.
Леденият вятър носи ги навред
и не спира, не поглежда, вее все напред.
Жално, жално те шумят усещат недоволството на хората, ...

Знаем, живеят си добре в Швейцария.
Въпроси решавали с референдум
и вероятно затова политиците
не се продавали нощем и денем.
Но не защото у дома с екипи ...

Мисли
Налитат на ята - ту бели гълъби,
ту прилепи, засмукали въпрос,
завихрят кълбовидни мълнии
във буйния житейски алаброс ... ...

Прелетях през живота си,
яхнала сноп светлина,
и покрай многото други задачи
забравих да те обичам.
Но не съм те пропуснала. ...

Обичам те, ....!
Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва, пак ще те чакам. Не искам да насилвам неща ...

През прозореца на ума ми
и вратата на сърцето ми
влез, намери ме в ъгъла,
сама, малка и слаба,
изправи ме, прегърни ме, ...

Един човек трябва да бъде
и брутален!
За да не допуска да си играят с него!
Един човек трябва да бъде брутален!
Един човек с брутални мисли на място, ...

Виси във въздуха болка неизречена,
ти си вечно недоволна, любовта ни е обречена.
И отношенията ни стават все по-хладни,
нещата с времето стават все по-гадни.
Убеждаваш ме, че съм без вина виновен, ...

Бяла следа
Заваля !
Стъклени парцалчета
се натрупаха върху стрехата.
Сякаш е дантела изплетена ...

Капка роса се спуска по зеления листец,
тревата се полюлява и танцува плавно,
детето си прави мъничък венец
от зеленината наоколо и оглежда се бавно...
Открива чудни и страшни неща, ...

Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.
Нямам време да чакам докрай, ...

Отново потънахме в тихия бяг,
далече от всички вековни омрази...
Труден за ходене е нашия бряг,
пълен със тръни, камъни и огради.
Не е ли бавната победа най-могъща ...

Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...

През времето
Често те сънувам
в дните си, Любими,
как заедно към рая
за ръце вървим, ...

СЪНОВИДЕНИЕ
Този ден започна добре.
Слънцето още не беше изгряло.
Цигара и чаша горчиво кафе,
а беше още толкова рано... ...

Свят сътворен, свят на мечти,
нарисуван с пъстри душевни бои,
свят на надежди и чудеса,
свят за души на самотни деца.
Далеч от всяка реалност е той, ...

"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдав ...

С лиричен звук се ражда песента
в душата ти – красива, нежна, млада:
римувайки, с любов ще го вплета
в устойчивите тонове на лада!
Да бях те срещнал някога преди, ...

АЛЕГОРИЧНО, АВТОБИОГРАФИЧНО И ИСКРЕНО
Живея в нощ с звездици обсипана,
които пътя ми не виждат,
и кретам бос към изгрева,
и тихо слизам, за да видя ...

От пътища
и бледи ежедневия,
пастелни сякаш
станаха мечтите.
В безкрая ...

В дланта си силна мога
света да преоткрия,
ще стисна и юмруче
за още малко сила,
а когато го разтворя, ...

Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя, ...

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...