Извръщам се, когато те погледна
с плаващи във мъртвото очи.
А мислех си за теб, когато свеждах
поглед към тревата от мечти.
Ти отдавна не си бяла красота. ...

"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе ...

Няма нищо поетично.
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...

Чудиш се: ''Какво ли бях за него,
дали оставих някаква следа
или минах просто като ехо,
като капка скрита във дъжда?''
Чудиш се и скубеш си косите, ...

Една звезда се сурна над Балкана
и аз летя, по Божията воля...
При Дунава, какво ли ми остана?!
Обречено, за теб, да се помоля...
Прекрачили и нрави, и прегради, ...

Ти
Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет.
Пак вдишвам аз от есенния ден.
Тя вдишва и поглежда ме в очите,
издиша... аз съм в неин плен. ...

Прекрасен е светът. За жалост, обществото
лихвар е - свойта лепта прибира ден след ден.
И ланецът ми фин на шията хомот е,
и като орис тежък е кръстът позлатен.
Животе! Твоят глад не знае ли насита? ...

* * * * *
Изгоряха в житата островърхите сърпове
и затихна песента на щурците.
Влюбено - есенна дреха от листи ми кърпи
вятърът, дето танцува с липите. ...

И пак умрях,
но второ погребение не ще направя!
След това някак оживях,
но с това дали ще успея да се справя?
Заровеното вече е изгнило, ...

Подай ръка, аз спирам да говоря,
проблемите не свършват на мига,
до мен седни, любов ти остаряла,
ще ти рисувам есенна мечта.
Мечта, която всеки мъж обича ...

Фестивал в Родопа планина
(на Ели)
Времето е спряло във едно градче.
Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.
Времето е спряло, но реката си тече. ...

Защо хората се влюбват? Въпрос, на който едва ли може да се намери изчерпателен отговор... и все пак всеки има правото да сподели своята гледна точка... Ето и моята... Може би хората сме устроени така, че имаме нужда да бъдем влюбени, било то в себе си, в нещо или някого... И след като говоря за моя ...

В очите тъжни чувствата лежат
и грозни думи в мислите тежат,
горчиви клетви давят се в сълзите,
мечти въздъхват тихо край молбите.
Жестоко се забиха във сърцето ...

Какво ли всъщност е доброто ?
Навярно е обратното на злото.
Навярно е невинно, честно.
Дали да си добър е лесно ?
Ако помогнеш на приятел във беда. ...

Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха... ...

Събудете се, българи!
Българче съм, но живея
в една циганска държава.
Българин ще се наричам,
ала циркът продължава. ...

Тогава...
И болката жестока ще отмине,
и любовта ще се превърне в прах,
и ние вече няма да сме същите,
а чувствата ще тънат в черен мрак. ...

Египет 863 година преди Христа
Пилий седеше на издялан камък до правоъгълното свещено езеро, което се намираше в южната част на храмовия комплекс в Ипет-Сут. Наблюдаваше едва забележимите набраздявания по водата, които лекият ветрец създаваше по иначе гладката повърхност на езерото. От време на врем ...

Тихо идва есента.
Прокрадва се
като любимия.
Узряване и размисъл -
те винаги вървят ...

ЖИВОТ
- Здравей! Приятелко, къде си?
- На пътя "Живот" съм закъсала!
Чакам в мрака звездичка да блесне,
или гръм небе да разкъса, ...

Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с ...

- Яйца на очи? Когато каза, че ти ще сготвиш вечерята, трябваше да се сетя, че и това няма да направиш като хората. - Скъпата ми Маги не спираше да мрънка. Не мога да се сетя кога за последно беше доволна. Не я обвинявам. Това е, защото не ù давам нищо, което иска.
Наистина не мисля, че някога съм я ...

Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...

Животът на човека започва от момента, в който една мъжка полова клетка се среща с една женска. Тогава се случва онова необяснимо чудо, две различни и отделни клетки създават нова клетка, носител на уникална информация, данните за новия човешки организъм. Цвят на очите, пол и цвят на кожата. Ражда се ...

Спомен или следа
Цъфнаха дървета
като булки с рокли на цветя.
Някой ги натрупа през нощта,
с нежни листенца и белота. ...

Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил за миг, че съм този,
онзи мъж с неприятния глас
и със хиляди неми въпроси.
Бях забравил, убийствено сам. ...

"ДАЛНОВИДНОСТ"
1.
За да проявяваме тактичност,
нарекохме ги нежно "Роми".
А те за благодарност, ...

И моля те,
не дърпай август
за опашката.
Не искай всичко
пак да се повтори. ...

Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша, ...

Стихотворенията с номера от 1 до 7 са част от стихосбирката "Нощни пеперуди"
7)
* * *
Ти си магия,
от която пия, ...

Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...

Не съм жена, а гладна птица,
копнея за трохи любов,
при теб съм, за да ме нахраниш,
смирена, твоя доживот.
Но моля те, недей да бъдеш ...

Магьосник чуден си –
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...

Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Дано ме намокри цяла дъждът!
Страховете ми да отмие!
Да ми прошепне, че ти си мъжът,
който може от дъжда да ме скрие.
Да ме прегърнат със сребърен звън ...

Съгласието потвърждаваме със "да"
и всички го приемат еднозначно,
но отговорът "не" от устата на жена
винаги звучи загадъчно и многозначно.
.................................................................... ...