ОЧАКВАМ ДЪЖД
Все още слънцето във двора се е спряло...
От Запад черен облак се тълпи...
И времето край мен е сякаш спряло.
Очаквам вятър да се появи... ...

Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело ...

Пожелах си
Защо ли времето така лети?
Опитвам да го спра.
Отнема старите мечти... боли
и чувствам, че кървя. ...

... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...

Всеки звук си има аромат,
всеки цвят - мелодия звънлива.
В капка се оглежда този свят,
край с начало ритъмно се сливат.
В шепота е скрит метежен вик, ...

СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота… ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?

Каква съм аз ли?
Незавършена житейска книга,
която пиша всеки следващ ден.
Една пулсираща вселена,
изпълнена с живот, мечти и страх. ...

Родих те с много болка и тъга.
Плаках безутешно аз в нощта.
Плаках за изгубената младост,
плаках за живота си в нерадост.
Родих те и те изоставих. ...

Така ми липсва старата върба,
дъхът на окосената надежда,
лозницата с прекършени крила,
забравената в одаята прежда,
усмивката на топлата чешма, ...

Усмихвай се на всичко и всеки,
минавай по най-трудните пътеки.
Радвай се от все сърце на живота,
избирай най-вярната посока.
Когато завалят обиди, ...

Уморена от твоята любов, потънах във забрава,
но да си тръгна от теб сърцето ми не позволява,
всеки път, когато да избягам опитвах,
пак се връщах и само болка изпитвах.
При теб само навикът ме държеше, ...

Ти си свещта вътре в мен,
огънят, от който се подхранват очите ми.
Ти си онова, което цял живот е искало сърцето ми.
Копнежът в мен, страстта вълшебна.
Ти си моят трепет на дъха, ...

Нали телата ни, Господи, от кал са направени,
защо тогава днес са кални душите ни?
Нали те бяха сияние, от божествен дъх създадени,
къде е това сияние, угаснаха ли днес звездите ни?
Нима нямаме време да запалим отново светлина, ...

Кажи, че ме обичаш, макар да е лъжа.
Кажи, че само мен във сънищата срещаш.
Лъжи ме ден, лъжи ме още два,
лъжи с жар, че силно ме обичаш.
Копней за мен в тази сладка нощ ...

Душата ми - самотна пеперуда -
към пламъка на твоята Душа стреми се.
Съмнения и страхове събудила,
към тебе бяга всяка моя мисъл.
На моя ум си господар и властник. ...

Пак сама, потънала в мисли,
под светлината на уличната лампа.
Тъжен град, самотен,
унило сгушил се в мрака.
Такава е нашата любов – ...

Аз умирам
и пак се раждам,
света презирам,
но се се оплаквам,
защото теб обичам... ...

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...

Искам да сме с тебе двамата
на изгрева край тихото море.
И знам, това не е измама,
любовта гори в моето и в твоето сърце.
А полетът на чайките свободни, ...

Кръглата маса - ІІ
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...

Елиза Тофоли - Радост
---------------------------------------------------------------------
Authors: Elisa Toffoli
---------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

С дъх на липи
Сега е пиршество навън...
градът на липи ухае,
сърцето ми - камбанен звън -
за болката довчерашна нехае, ...

Понякога листът е празен...
"...People are strange when you're a stranger
Faces look ugly when you're alone
Women seem wicked when you're unwanted
Streets are uneven when you're down..." ...

След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм ...

С И Л А Т А Н А М И С Ъ Л Т А
Всеки ден мисълта ми полита...
Накъде ли?... Към тебе! Позна!
И послания мили ти носи
от самотната моя душа. ...

Изчерпах се! От хилядите думи,
които ежечасно свойта власт
неистово налагаха върху ми,
които бяха самоцел и страст
на мойта същност толкова години, ...

Времето отминало,
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив, ...

Юлски горещник – три и двайсет следобед,
двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.
Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа
и оттогава вали, и вали, и... вали.
Под дебелите преспи, в сърцето на тихото, ...

Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...

От самолюбие пияна,
Сланата се огледа
в собствените си очи.
Изсмя се нарцистично,
към Мимозата се устреми ...