***
Как искам да съм мъничка тревичка -
зелена, нежна и красива,
а ти си вятърът над мене -
всесилен, мощен и единствен. ...

Отвъд мита за земен рай,
зад паравана на живота,
прозира нов живот - без край,
без теглила и без хомоти.
Без спомени, но без мечти, ...

Вода, земя и слънце,
щастие, любов и топлина.
Протягаш ти към мен ръце
и дарявам те със всичко това.
Усмихвам се, дори вътрешно да плача, ...

Тоя вятър е като дива прегръдка,
толкоз луда, нежна и дръзка,
с порив роши косите ми гъсти
и отново ги сплита с немирните пръсти.
И надипля на гънки полата, ...

Значи така било... влюбването...
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънц ...

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...

Понякога се случва нещо...
толкова невероятно и красиво,
че те изпълва
с нов копнеж и нова сила!...
После споменът остава дълго жив ...

Alan Parson Project - Old and Wise
As far as my eyes can see
There are shadows approaching me
And to those I left behind
I wanted you to know ...

Какъв си бил… защо си бил.
Човек прахосва твърде много време
във размисъл кога и как
по пътя за „оттатък“ ще поеме,
с последния за него влак. ...

На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...

Аз нямам титла – граф не съм, ни цар.
Отдавна занимавам се с изкуство.
Поет съм на свободен хонорар
и стиховете пиша си ги с чувство!
Работник беше моят мил баща, ...

Сияйните полета пред мен се разпиляха
и мигом се отворих към новата заплаха -
да бъда блед и умен, незнаен, поетичен
и вечно през полетата усмихнато да тичам.
Във лятото горещо животът е стоманен. ...

Обикновена компютърна рисунка е...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Не зная какво е във теб, но усещам -
очите ти пият бял, лунен сатен,
дъхът ти докосна звездица гореща
и тя, оживяла, политна към мен.
В усмивката тъжна - момиче мечтае, ...

На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...

Когато облаците
дори и бавно се докоснат,
се ражда гръм.
Когато сред тишината,
в нощ безветрена, дъждът ...

Неизживяната любов
Виж, посърнали са тези слънчогледи,
смирено и с ужас са свели глава,
какво да гледат - слънцето залезе,
а и те не искат да видят това... ...

Понякога ме плаши мисълта,
че ме накара лудо да се влюбя.
Показа ми, че мога да летя,
а днес дори в очите ти се губя...
Дали защото дълго бях сама ...

Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона. ...

Нежност. Красивият танц на докосването.
Мелодия и цветове.
Моята кожа и кадифе.
Като сън. Толкова хубав.
Пепел от рози. Влюбените сълзи. ...

На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно ...

Пустинен мираж
Ти си моят пустинен мираж,
даваш на въображението ми кураж,
ти си още магичен сън,
потъващ в съзнанието романтичен звън!

В очите ти се раждаха светулки,
бленуващи за орлови крила.
Едната отлетя невъзвратимо!
А другата загуби се в нощта.
И може би не ще се срещнат вече, ...

НА БРАЗДАТА В XXI ВЕК
Дорде държавата ни пълни гушка,
народецът - кат' Белчо и Сивушка -
опъва врат... и даже не мучи?!
Защо ли - далеч са Божите уши...

Пилял съм думи, не една излишна,
накрай света в победа и в погром,
а ти, която, без да си всевишна,
с ръце подпряла скромния ми дом...
... мъждукаш пак, едва забележима, ...

"Народе???"
Страната тъне във разруха,
навсякъде мизерия цари,
а депутатът пълни си търбуха,
преяжда, после сладко спи. ...

Нощта въздишаше -
бе невъзможна,
нощта обичаше
да е тревожна.
Отдавна свикнала ...

Очите ти - не очи,
а изваяни, блестящи
скъпоценни камъни.
Устните ти - не устни,
а плътни копринени ...

Любов или тъга е,
тайна на света това е,
нима да ме прегърнеш
толкова е трудно?
Да ми кажеш ще остана ...

ЧОВЕКОПОДОБНИ СУБЕКТИ
Всичко ни е относително,
преходен е периодът –
строго поверително
ний сме кучешка порода… ...

Земя, земя, ти вече си ни тясна!
Ний търсим вече други светове.
Макар че си една земя прекрасна,
нас Космоса незнаен ни зове!
Ний тръгнахме с ракети в небесата! ...

Щом мислите
назад си заброят минутите
със спомени - лъчи,
преплели времето,
а чувствата в гръдта ...

Приятелко, ти моя най-добра,
от цялата си душа ти благодаря...
за безкрайнара подкрепа,
за постоянната утеха!
За всички радости и болки споделени, ...