Докато тя се бореше със демоните си, баща ù отново вдигаше ръка на майка ù. Отново крещеше, обезумял и ослепял от алкохола, който е изпил.
Всеки ден и всяка вечер в продължение на дни, тя изтърпяваше всяка обида, всеки презрял поглед и се страхуваше... страхуваше се да му се противопостави. Майка ù ...

Всяка една от нас е имала онази „тайна обич”, която дори и след години не се забравя и онзи мъж, заради който би оставила всичко и всички. Всяка една от нас е била в ситуацията да се събуди до един, а да иска да види „него”. Всяка една от нас е изпитвала болката от раните, които ни оставя онази любо ...

Черен облак наближава,
скрива синьото небе!
Буря яростна настава,
ще се тъне във море!!
А земята се разклаща ...

Душата ми е струна нежна,
от обич затрептяла.
Дори сега - във зима снежна,
изопната е цяла.
Душата ми е птица волна, ...

Катарзис
Когато любовта отмине,
простреляна от изневяра
и подъл низ предателства,
а всичко светло в миг изстине - ...

Там, пред старата ми къща,
все още има някой да ме чака,
когато с умора в очите се завръщам.
Тихичко престъпвам прага,
а вътре пак е толкова спокойно, ...

В светлината на нощта безброй звезди
магично на щуреца песента звучи
Във водата сливат се пламък и луна
и усмихва се падаща звезда
Сгушена в моята прегръдка без думи шепнеш ...

Бистро проблясва изстраданата, непобедима мечта,
ъгълът на тъмната омраза става все по-малък и по-малък,
любовта надделява и оставя нетленни, лъчезарни следи,
гълъбът на надеждата се извисява все по-високо и по-високо,
а слънцето всеки ден се събужда с все по-искрена усмивка, ...

Пешо вчера се спомина
и в Небесната Градина
пред Свети Петър се представи
("Дано в Рая го остави").
А Светията насреща ...

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...

Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на н ...

Пружините подскачат и се свиват,
стъкла обсипват тъмния паркет
и разни механнизми се разкриват
в безформена купчина жалка смет.
Заставам сред парчетата от време. ...

Наръчник за общуване с влюбени
Не дарявай часовник на влюбен -
знай, че той не брои часовете.
Времето в него не съществува.
Той расте покрай теб, като цвете. ...

"Съдбата е кучка"
Съдбата е коварна кучка -
усмихва се, но не на всеки,
на Дявола проклет е внучка -
оглеждай тъмните пътеки! ...

ОТНОВО ЗА БЪЛГАРИЯ
Българийо, за тебе няма завет!
Прекършваха те люти ветрове!
И злите погледи за миг не те оставят...
Живяла си така от векове! ...

Пари Пари Пари
Мдаа... Пари! Пари! Пари!
Дали всичко е пари?
Ами май да...! Или пък не...?!
В банката в зори... ...

Пристъпвам плахо в зрялата си възраст,
среброто във косите прикривам със боя,
натрупаните килограми масажирам,
в стремежа си да бъда
хубава жена. ...

ТЕ
Те носят още на робството теглото,
синила от бича в града и селото…
Те влачат пак игото нерадо;
пак са оковани –подло и злорадо… ...

Хляб му хвърли, додето ядеше,
а пък то се зарея из дирите му
и наместиха прешлен по прешлен
поизгнилия гръб на баирите.
Стара лодка из пясъци рижи ...

Защо ме караш толкова да чувствам,
защо ли в мен настава буря?
Повярвай ми, опитвам да се сдържам,
но сега разбирам, че не го умея.
Страстта изгаря ме отвътре ...

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЕДИН КМЕТ
Уважаеми г–н Кмете!
Документите ми 8 месеца събираха праха в кабинета на Бичев!
Признавам, възхитен съм от Вашата бърза реакция и намеса…
И въпреки всичко книжата не бяха приети по установения ред… ...

- съсирено време синкопира в червено "ragtime"

Боли, боли ме сърцето,
от приятели честни
и смях до зори.
Пълни чаши и наздравици тежки -
пир на бедни, опустели души.

Стоя сама насред света,
о ,Господи, помогни ми
да преодолея таз самота.
Тишина, навсякъде мълчание.
Птиците не пеят, ...

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка, приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже балансирам гнева и тъгата си. Кат ...

Къде отиват
умрелите
цветя?
В рая, или
в ...

Ще се науча да живея и без теб!
Така сега сърцето ми диктува,
на хаоса след теб ще сложа ред,
преди достойнството да отпътува.
Ще трябва да направя крачка аз, ...

Там отвъд
не сме от плът,
души сме само
без тяло...
Енергии някакви, ...

От раждането си полека-лека
ние вървим по житейската пътека.
Тя ту равна е, ту хълмиста,
ту мръсна е, ту чиста.
Косейки по пътеката напред, ...

Чук-чук-чук,
ти не знаеш кой съм аз,
но съм тук
да ти правя номера.
Чук-чук-чук - ...

Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...