Не знам защо спирам,
не знам защо изпитвам страх.
Просто поредна утрин
и тръгвам по улиците на този град.
Забързаност, живота, ...

Обаждам ти се да ти кажа, че съм болна.
Диагнозата ли? Ами сложно е!
Но напук на всички съм доволна,
нека говорят, че тревожно е.
За болестта ми има лек единствен, ...

Виждаш ли,
това е твърде странно чувство –
да си на поглед разстояние и да не виждаш.
Да предусещаш захарта по устните,
а карамелът да е нанагорно трижди. ...

Кой
посади във очите ти
сълзи
и поля ги с тъга?
Кой ...

Обичам дробовете ми
да са продрани.
Дори когато гледам патицата
с малките патета.
Реката. Плуват край брега. ...

Сърцето ми мълчи.
От времето на сутринта.
Не се разбужда лесно...
и не мисли...
Кофеинът, мисля, че го поболя. ...

Сякаш съм увиснала на прага на вратата,
а светът е натежал като планета.
Ще устоиш, относителност е самотата,
мен ме викат дивите полета.
С вълци да разкъсвам стереотипите. ...

Стоя до морето и гледам вълните
как ласкаво галят с обич брега.
Държа във ръце събрани мечтите -
малко букетче от пъстри цветя.
През лятото наше дъгата обирах - ...

Понякога си мойта зима
и толкова е леден твоят свят.
Снежинките превръщат се в лавина,
посипват се върху ми и болят.
Понякога от болката крещя, ...

Искаш да съм твоят демон -
няма как да бъда бог -
пристрастен съм, полуземен,
роб на сладкия порок:
да отпивам вино тръпко ...

Толкова е светла тъмнината.
Ласкаво ме гали пак студът.
Ти си тъжна, но сега тъгата
в тъжен водопад ще претворя.
Той избликва, времето пришпорва, ...

Когато пламъкът е
жив,
сърцето търси
своята
половинка.

ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛИЗМА
И така, навярно се сещате кой движи материалния свят и по-конкретно нашия свят. Отговорът е – ПАРИТЕ. Всичко е пари за нас, простосмъртните. Основният закон е: „Ненаситността на човешката душа за материални блага“.
Докато животните се борят за прехраната си и воюват за терито ...

Любов във въздуха витае
(по принцип не е неприсъщо).
Навсякъде на грях ухае
и нищо вече не е същото.
О, съвест моя, ти недей ме хока! ...

Когато вече съм в средата на живота
и мисля си, че всичко е наред.
Оказва се, че среща ме съдбата
с непоправимото в тоз момент.
Създала съм свой дом, семейство! ...

Животът отпрати ме грубо
обратно в родния град,
така ми е пусто и чуждо,
днес тук съм забравен познат.
Намусено гледа ме старият: ...

“Слава. Почести. Премиери.
На сцената фалшивия звук.
Търсим се да се намерим,
а живеем един без друг.”
Н. Йорданов ...

Боса пак ще тичам сред тревата,
вперила безмълвно поглед в небесата;
боса пак ще тичам в Пролетта,
а над мен в небето - птици на ята.
За какво са ми обувки? ...

И пак те хванах, може би по навик,
надвесена над книгата нощес.
Защо за миг поне не я оставиш,
какъв е този адски интерес?!
Защо сълза очите ти облиза ...

Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...

Дойде и преобърна живота ми,
като метеор пресече небосклона.
Дойде и накара сърцето ми
без страх да върви по наклона.
Обичам изгрева в очите ти, ...

На теб аз дарявам душата си
В дълбоки и тъмни води
скочих и дълго се давих,
на брега ти се появи,
но сякаш за тебе забравих. ...

Неумолима съм във себе си,
от жаждата, в която се потапям,
от шемета на нощите задъхани
и моят свят до твоя зареден
от шепоти ...

Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...

Усмихни се, какво ще ти струва -
шепа гордост, парещи въглени,
две сълзи, от обида преглътнати,
ще се скрият засрамено в ъгъла.
Усмихни се, не позволявай ...

Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...

Но чуй, това какво е – звън отмерен.
Камбана известява кръгъл час.
На времето вестител злонамерен
Припява със металния си глас.
Изсвирва влакът. Лампичка зелена ...

От страх или от съвест неразбрана,
сами убихме думите красиви,
a погледите парят – скрита рана,
в която всички спомени са живи.
Внезaпно идват, сякаш ни връхлитат ...

Родство
На теб приличам, планина.
Тъй както ти в студени нощи
трепериш с хиляди листа,
така и аз в беда и горест ...

създаден си ти само за грях,
караш ме да му изневеря сега,
да го направя мен не ме е страх...
давай! чакам те! хайде, ела!
желай ме - луда, щура, необуздана, ...

О, мой вечен град на любовта,
хем си близо, а си тъй далече,
с теб, знай, по-различен е света,
зеницата ми те поглъща всяка вечер.
Твоите вълшебни светлини ...

Душата ми-трепет
барабани по волана
и търси да зърне
сред нощния мрак
подарени съзвездия. ...

Помни, каквото и да става,
животът просто продължава.
А ти недей се лесно
дава -
бори се, както подобава. ...

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

Когато мечтите
една по една
отлетят -
семенца на глухарче -
разнасяйки ...

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...

Няма те
Няма те, а силно липсваш,
колко още ще те чакам?
Къде ли си, дали ме мислиш?
И тази нощ за теб не плаках. ...

Недопушена цигара
Недей да търсиш само в мен вината,
аз за всичко си платих!
За грешката, за слабостта, за болката,
която на теб ти причиних! ...

***
Забравени думи
преследват съня ми
и тихо изсипват
в леглото ми ден ...

Щастие
Много се знае за щастието и всеки си го усеща така, както иска. Да, то се усеща, а не е нещо, което можеш да купиш или да вземеш назаем от някого. Това е лично притежание на любов, красота, радост и насита. Поводи за щастие има непрекъснато. Пълнотата на сърцето ни и спокойствието на мислите ...