И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

Sting & Eric Clapton - It's Probably Me
If the night turned cold and the stars looked down
And you hug yourself on the cold cold ground.
You wake the morning in a stranger's coat,
No one would you see. ...

ЛЕКА НОЩ!
На Залез слънцето преваля...
И бърза есенната нощ!
Денят седлото бавно сваля...
Светът си казва: - "Лека нощ!" ...

Накара ме да загубя думите си и ума
и после тръгна да си отмъщаваш
за това, че се опитвам да изтрия нея
от спомените ти като със гума,
но не ми се получава. ...

Чудесно е, щом завали!
Земята жадна е. Попива.
Огледай се! Пелин цъфти
и есенно гори коприва.
Очи ти трябват, не слова. ...

6. Найден
В началото на 50-те години животът в София не беше лек. В циганската махала на ул. Татарли беше още по-тежко. Трудно преживяваха, гладът, мизерията, недоимъкът ги моряха ежедневно. Нямаше нито какво да се краде, нито пък кой да даде милостиня на професионалните просяци, които в мирно време ...

Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструменти ...

Днес повярвах -
всичко свърши…
Едно зелено клонче
в мен
се прекърши. ...

Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища са наникъде,
останал е с теб само вятърът. ...

Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...

Две души почернели.
Две сърца изгорели.
Две тела уморени.
Двама души сразени.
Търся отговор пак. ...

Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена, дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста ...

Поглъщат страстите
най-светлите ни чувства,
от дъното мътилка грабват
със всичките горчивини.
А може би ни е потребно ...

ДНЕС, СЛЕД ДЪЛГА БОРБА СЪС СЕБЕ СИ, ПРИЯТЕЛЯТ МИ, ГЕОРГИ КОЛЕВ, СЕ ОЖЕНИ
Ех, Гьорге, Свети Гьорге, стари харамийо,
с бойното си копие набучи не змеица,
а най-чистата от всичките Марии.
А сега – мъчи се! ...

Есента смирено,
със стъпки кадифени
Есента смирено,
със стъпки кадифени
в моя ден полека влезе ...

Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...

Бях различен, бях срамежлив,
чаках любовта, бях търпелив,
намерих я, но съм страхлив,
страх ме е да съм щастлив...
Нищо друго не мога да направя ...

ДЖВАЧКА
Нито зъби, ни протези –
сал пишуркащи набези…
Где да си държа езика?
Джвакам дъвка “политика”!...

Стена да бе -
ти щеше да се срутиш,
да бе и огън - ще да изгориш!
И нямаше аз толкоз пъти
да те боля ...

Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...

Сънувах, че съм далеч от дома. Ти беше там. Безгрижието ни бе завладяло и децата в нас говореха. По лицата ни играеше копнеж..
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.

Вкусил пак от свободата
и усетил хлад на сутринта,
буден, сетил красотата,
още съм отдаден на мига.
Миг, изпълнен със въздишки, ...

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи, ...

Текляво време змийски се проточи.
На запад грохна над баира.
Под него, на пресъхнали потоци,
следите във небето се опират.
Примрели до последната си капка, ...

Не мога да избягам
Сама съм,
тъжно е сърцето.
Не мога да избягам,
спира ме морето. ...

Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Ми ...

Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...

„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”
Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка ...

Отивам си. Оставаш сам със думите,
които не поиска да ти кажа.
Отивам си. Не беше всъщност влюбване.
Не беше даже полъх от миража.
Не беше нараняващо и искащо, ...

ИЗЛИШНИЯТ
Доверчив съм - като куче.
Озлобен съм – като пес.
За мен - няма вчера, утре.
За мен - има само днес. ...

Затворих сърцето си.
Късно беше за теб.
Очаквах те някога.
Тогава ти не дойде.
Прегърнах безмълвно аз болката. ...