Тъкмо да се зарадваме,
че в Чикаго с родно училище разполагаме
и ... прозвуча в ушите ми като плесник:
българчетата българския ще изучават там
като пръв чужд език.

Когато думите
Когато думите отново
докоснат моята душа,
когато всяко нежно слово
за тебе пиша във нощта… ...

Душите нам покварени, ще смие
пороят, както счупената керемида -
омразата, що няма да надвие,
ни злото, ни горчивата обида...
На вид, ако мълчим благоразумно, ...

Ежедневки 10
1. Маскирах се, като задник... и си останах същият...
2. Напих се... и погледнах с трезвен поглед над живота си...
3. Събудих се чисто гол с реване... помислих си, че току що съм се родил...
4. Напълних си гащите... за компенсация на празния портфейл... ...

Кой съм или коя съм аз?
Сега ще ви покажа...
И всеки ден със злобна страст
реди четворки със замах,
оценявайки това, ...

Сънищата са странна работа.
Снощи например сънувах Боб Дилън.
Първо се целехме със снежни топки на улицата с някакви диванета, които не познавах, а после гледам самият той се задава по една улица, и върви право към мене, в моята посока. Познах го. Същият, сякаш излязъл от обложката на онзи албум... ...

Не ме буди! От сънищата още
аз пия… абсолютно пристрастен.
Да можеше безкрай да бъде нощем
и аз да съм все тъй опиянен.
Сбрал в шепите си цялата омая, ...

Ужасна, като никоя ужасна,
ужасно си ужасна, ти!
Ужасна си, когато се усмихваш!
Ужасна си, когато казваш “р”!
И пръстите ти фини са ужасни, ...

Ще пасува народът, ще пасува.
Как да гласува? – прегракна
от... псуване.

Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...

Пролог:
Не отговаряш и се замайвам без дъх!
Причернява ми и стихове не ми идват …
***
Неземна красота и нежна доброта ...

Днес, размятала полите
с малко дъжд и ветрове,
баба Марта взе да скита
и поспря се на кафе.
И по " Витошка" съзира ...

Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...

My opal eyes gaze through this one dimension
But the disco ball sparks back at me
Branches through winter whispers in disguise
Leaves me paralyzed for the sake of my memory
And in my head, question after question ...

Когато светът ти се срути на парчета,
вземи си сърцето и нов свят сътвори.
И дори в руините си то да ридае,
вдигни го с ръце и му покажи светлината.
И с елексир от чувства го ти съживи, ...

ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...

Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща ...

Марта здраве ни предрича,
истински ни тя обича.
Късмет верен ни зарича
и на вяра ни обрича.
Да подаваме ръка ...

ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...

BG Граматическо-В/спрягане!?
Аз... не те понасям.
Ти... също не ме понасяш.
Той/Тя... не знае, защо не понася... Себе си, дори не понася!?
Ние... не се понасяме. ...

Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...

Днес отново съм там със онези въпроси
за отдавна премръзнали в спомени дни,
за тъга побеляла, с нозете си боси,
бродеща тихо сред нощния стих.
За прокълнато от чакане щастие, ...

Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...

В тая сива мъгла
В тая сива мъгла
теб те няма сега.
В тая сива мъгла
аз отново така ...

Честита
Баба Марта! -
Гальовномразовита!
И нека обдарява
с любов ...

Днес отново съм на мода
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд ...

Веднъж позакъсня за кафето ни. Да се разтревожа ли, може да й се е наложило важна работа, нали е емигреционна служба. Може да е някакъв фактор там, самата титлата й е плашеща '' офицер ''.
Мислех си разни щуротии, как нямам късмет за някоя любяща жена, сериозна жена, а не '' Тук съм защото мъжът ми ...

СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...

„Какво е, майче,
да се притежава?“ - „То
е, рожбенце, да
спре светът да може да
ни с нещо удивлява...“

вишнев цвят / 3
хремата ми се сбогува /8
с дългата зима /5

ПОМОЩНИК
Ех, да мога тези дни
нова работа да хвана.
Та дори и без пари
Баба Марта да ме назначи ...