В столицата на остров Раглуб – Яифос, бил проведен неправилен протест срещу мафията. Арестувани са движещите се без полицейско разрешение полуграждани, взети са възпитателни мерки срещу всички в района на недемократичните протести.
Пострадали са някои полицаи – трима с изкълчени китки от недобра упо ...

Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното ...

Глава четвърта – за гащите, вързани или свалени
Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.
Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор
А демокрацията въведе нова мода - гащи само от ед ...

От вещиците зли ...
Не съм
Аз съм от милите
И от добрите
Косите ми... не са кат абанос ...

В гората зайчетата сладки
повикаха си майстор по карате
и той научи ги на яки хватки.
Какво се случи после? Ха, познайте...
Е, няма да ви мъча, ще ви кажа - ...

Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...

Гвардеецът замахна с ръка и към нея полетя нов залп от камъни. Елизабет вдигна щита пред себе си и макар да успя да опази главата си, усети нови наранявания по краката си. Изруга тихо срещу болката и замайването и прати атма в иглата, карайки я да приеме формата си на сабя. Спусна се към Нашад еднов ...

Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...

Всяка сряда мой'та Котка
ходи гола покрай мен.
Щипва си от мен банкноти
и ми казва: – Хубав ден!
Аз – маршрутът ѝ го зная, ...

Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя търсещи, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето,
осакатени са не само крехките телца.
Те имат шанса да си върнат чистотата, ...

на Беатриче,с обич
Ако ти си Беатриче,аз не съм Алигиери.
Вековете ме обичат!Нямам тези маниери
да се обяснявам в обич.Трудно ти е,зная-
чувствата в очите бликат и са нежна омая... ...

Твоят живот е твоята история.
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...

Намерих чудната страна на лилипути.
Избили с радост всички великани.
Разказват, че от Бог били не чути,
но цялата Земя навред ги храни.
Били те дребни, но велики, ...

Не се гордей, че казваш само истината за себе си, ако тя е грозна и наранява другите. Истината трябва да осветява, а не да засенчва пътя. По-добре се погрижи да нямаш причини да лъжеш.

27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...

- Страхуваш ли се ?
- Да...
- Но от какво те е страх ?
- Страх ме е да не полудея. Страх ме е да не изгоря. Силни пламъци в душата ми тлеят, които невъзможно е да потуша. Страхувам се, че ще те загубя. Страхувам се, че ще боли. Искам отново да мога да се смея, но да няма повече сълзи.

Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...

Искам аз да летя, да пея,
да съм волна птица желая,
симфония в рими да лея,
за красотата ти мечтая!
Ти си неземен блян, ...

K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...

Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...

Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...

Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...

На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога. ...

Няма да падна!
Не ми подлагайте крак -
виртуоз съм в изкуството на човешко падение.
Не, не ме разпитвайте как
съм овладяла това чудесно умение. ...

И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...

И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...

Снежна нежност ще открием,
бялото лети в екстаз,
сред студа вървим си ние,
аз съм ти, а ти си аз.
Зимно време, но горещо, ...

Познавам ли те?
Не, не мисля!
Всичко мога да измисля
и то ще е реалност!
Защото животът ...

Ден не минава, дори един,
без тоз досаден Брюксел господин
да ни порицава
и за най-дребното нещо
„най-вещо“ да ни поучава – ...