Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.5K resultados
Монолог по пеньоар и ролки
🇧🇬
Къде си тръгнал, бе, Приятелю?
Щастието да търсиш при комшийката.
Да го правеше поне внимателно,
че спалнята и е срещу прозореца.
И какво си мислиш, бе, Миличко? ...
Полудявам, щом не си вече до мен
и плача, и страдам, измъчвам се всеки ден.
Мога ли, кажи ми, така да живея,
ще мога ли отново пак да се засмея?
Дали ще изгрее слънце в моя ден ...
- Кажи ми, мъдрецо, защо седиш сам,
със поглед отправен в безкрая,
не си ли обичал, не си ли държал
в ръцете си Ева от Рая?
И старецът трепна – дързък въпрос, ...
Тримата се разделили след като и слънцето вече било напълно потопено в обятията на безкрая. На фона на спусналата се тъмнина, Лотар препуснал с коня по широката долина. Ефросина останала напълно разбита и ощетена. Надеждата, която била почувствала преди миг я напуснала веднага. Тя се свила на кълбо ...
Дъжд кристален плаче над Гората
за Лятото, което си отива...
Не плача аз... и леко ми е на душата...
Дъждът днес само пепелта отмива.
Вкусът на Есента какъв е? ...
Във мечтите си виждам мъжа,
който вечер приспива децата ни...
И когато – заспали – лежат,
той не спира да гледа лицата им...
Този мъж днес приспива децата ни. ...
,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл - ...
Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =01.=
🇧🇬
Първа глава: Падението
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огъ ...
Еротиката е заспала някъде дълбоко в мен.
Измъква се на пръсти в измъчения от тревоги сън.
Пристъпя бавно и чертае силуети.
Игра на въображение....
Цигареният дим се вплита в спящата ми страст. ...
Обожавам стила ти,
харесвам осанката ти,
сънувам усмивката ти...
Но не това е причината, заради която те обичам.
Да, и също така обожавам тялото ти, ...
Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра! ...
Поднеси ми любовната сладост -
ти си вино във чаша със ток...
и сред хапките тръпнеща младост
да надигна мига на гълток...
Колко нощи все тебе сънувах ...
Приятелство
Приятелската среща е вълнуваща за нас,
спомняме си общите моменти в този час,
най-важното за едно приятелство е да има споделяне и духовна радост,
стойността му не е от ден за ден, ...
Мечтая си самотен в този късен час
да има ние - не да бъда само аз.
Мечтая всеки ден и всеки час
да зърна теб, да чуя твоя глас!
Забравих всичко - дори загуби смисъл, ...
Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен, ...
От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...
Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук, ...
Родих се, плаках, недоумявах,
растях, учих се и забравях!
Влюбвах се, разделях се, пропадах,
ставах, смях се и съжалявах!
Линеех, крадях от живота и давах, ...
- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Бо ...
Аз по пътя трънлив ще премина,
босонога през дълбокия брод,
ти почакай, не ще те подмина,
вярвай в мен, както вярваш във Бог!
По баири и урви ще бродя, ...
Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...