Радвам се на голям букет за някой празник, но се радвам повече на малко цвете, подарено без повод. Радвам се на плюшена играчка, която мога да прегръщам, но се радвам повече, ако ми подарят прегръдка. Радвам се, когато ми пишат нещо мило, но повече се радвам, когато ми го кажат в очите със усмивка. ...

Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...

Когато непробудно стеле вятър
избрулени от залеза въздишки
когато няма път нататък
и сенките не значат нищо
когато сляпа тишината ...

Поела по пътя прашен,
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като ...

Обеща, че ще си винаги до мене.
Обеща ми да не ме напускаш.
Защо тогава съм сега самичка,
а през света голям ти някъде препускаш?
А аз, като пръстта в земята ...

На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...

Let me tell you about this loss, that I can't help feeling. For you were the Queen of Hearts in my pack, but now you've stopped dealing. I feel cheated and betrayed, at your ignorance I am dismayed. I gave it all - you gladly received,
And all the time it was cheat and deceive.
I fought for you, and ...

Сега отиваш си...
и би трябвало да те спра...
Но вече не искам...
искам да бъда за малко сама...
О, моля те... ...

Нуждая се от приятелка послушна.
Наистина... която да ме изслушва
Наистина... мисля, че знаеш коя е.
Наистина... не се ли досещаш случайно?
Възползвам се от случая, ...

Тази любов ми отива,
специално за мен е ушита,
с мерак от една самодива
и нейната огнена свита.
С креда от бяла магия, ...

Поредната рисунка...Този път е върху моя фотография на Античния... Защото никой (поне така изглежда) не го е рисувал... Или аз не мога да открия?!
Б.

Мисли гонят се.
Погребани живи.
Дращят с нокти и кръв потича.
Бяха умрели, но никой не знаеше.
А сега отново нагоре дращят. ...

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

Защо отново си тъжна, принцесо?
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак? ...

За мълчанието казват, че е злато
и някои хора ужасно го ценят.
А тишината е нещо омайно и тайнствено...
но не и когато е вътре в теб...
Когато се вглеждаш напразно ...

Сълза
Една сълза, по-тежка от куршум,
как мъжките ти скули набраздява!
И аз пришпорвам моя беден ум –
да видя ангел ли си или дявол: ...

Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса ...

В този ден скъсах всички окови
дето вързваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми ...

Юлското утро протегна ръка,
обви ме спокойно във сляпа прегръдка.
Притисна ме силно, с гореща снага,
аз плачех безмълвно, загубила пътя.
И молех се страстно - в миг всичко да свърши, ...

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...

Аз съм тази истина една!
Тази, за която само мислиш!
Тази жена, която призова те и за нея
извън релсите вървиш!
Аз съм предизвикваща в тебе силния пожар, ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=249480
alipieva (Любов)
Пак стоя на перон "заминаващи".
Имам билет и място запазено.
Семафор и свирка - осъзнаваща, ...

Спомени ръмят във моя сън,
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат ...

"Ужасно е. Като че ли всичко е разпарчетосано и всеки е грабнал по някое парченце, в което се е вкопчил". Тази думи произнесе пред мен познат, работещ в държавно учреждение. Парцелирането на групички, лобита, позицийки напоследък се вихри с пълна сила и както изглежда, това ще продължи с пълна сила. ...

Живее тя от векове
и все е тя една и съща,
с едни и същи страхове
и блянове едни и същи.
Все готви, чисти и пере, ...

Като в сън редуват се ден след ден сезоните –
шумен, разноцветен, земен маскарад:
в делници и празници тихо пред иконите
думите молитвени устните шептят!
Щом кълни без вярата страх и в суеверие ...

Студена е
прегръдката
на Океана...
Измъквам се,
отдръпвам се назад... ...

По скулите на пърхащия ден
една сълза накрая ще откъртиш
и в нея, както във кристал вградено,
ще се усмихва моето безсмъртие.
Но, тъй и не достигнала отвъд, ...

Книгата е с много страници.
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...

Не тъгувай за мен.
Чуй ме във вятъра,
намери ме във вярата
на онзи врабец,
замръзнал в зимата, ...

Последната вечер на юни
Притихна след грохота сводът небесен
и с ласки сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби и вяло посърна.
Акорд се понесе от култова песен – ...

Мога да съм нежна, мога да съм зла,
мога и отрова да ти поднеса...
Мога да съм демон, страх и суета.
Мога, но не искам... Нека се спася!
Мога да ти давам смях и топлина. ...

Няма в него футболист,
няма купчина награди!
Ни атлет е, ни спортист,
ни пари големи вади!
Нито е актьор прочут, ...

Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...

Часовникът отсреща на стената
изплува бавно в гъстия сумрак
и строгата присъда на стрелката
вещае пак – раздяла, самота.
Стрелката се върти, мигът отлита ...

След залез - закъсняла птица,
поле с виолетови мечти,
проблясва нещо в моята зеница,
чакащо ме и само.
Четирилистна детелина ...