“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...

Дай ми
Дай ми нуждата си.
И от вярата твоя ми дай.
И погледа, ръцете...
усмихнатите ти мисли ми дай. ...

Сънувах, че ти ме обичаш
и всичко за мен ще направиш.
Две думи вълшебни изричаш :
„Моя си!” ("Да не забравиш!")
А после ме милваш смутено, ...

СВЯТ НЕСЪВЪРШЕН
О, този свят е свят размирен...
В основата – несъвършен!
От много бедствия сподирен,
и виждам, вече уморен!... ...

Минал бил големият кораб
(аз билет и до днеска нямам)
и догоре бил пълен с хора.
Да бе Ад – да запуша ямата
я с душа, я със кост от нея. ...

Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...

Откакто си замина,
не пеят моите птички,
сърцето ми е болно,
сърдито е на всички.
Копнежът ми не спира, ...

Не ме интересува денят на целувката
Целувка нежна във нощта,
целувка денем и на плажа,
целувка сладка по врата
и по устните ще ти покажа. ...

Последната надежда
Грабвам и последната надежда,
скрита надълбоко в мен.
Тръгвам, търсеща утеха в
пустите и изтерзани улици. ...

Любовта,
единствена и неповторима,
лек за двете ни сърца
и всяка нощ незабравима,
огън за двете ни тела. ...

Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.
Отдавна съм отвикнала да ме сънуват ...

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...

През рамото ти гледам пътя,
по който през годините вървяхме,
доволна, че във себе си ме скъта -
жена от мен направи, млади бяхме...
Шегуваше се с малките капризи, ...

Къде е връзката, която свързва
небето и морето с трайността?
Къде е пламъкът, горящ в сърцето
и шепнещ думите на радостта?
Къде е силата, която казва, ...

Коннико странен,
коннико тайнствен,
виждам те пак,
бродиш в мрака сам,
с черния кон яздиш, ...

Сега ще плача с другата сълза,
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.
Сама дойде във моята пустиня ...

И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...

Замръкна в късна доба сред гората
самотен странник, уморен от път.
Направи си постеля от листата
на стар, вековен, исполински дъб.
Но в тъмнината, нейде отдалече, ...

Дойде за бързичко и си замина,
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство, ...

Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...

Изтече ли, изля ли се като порой,
набухнал в мислите ми, като дъжд от лято.
Изгубих сън и нямам миг покой,
теб търсейки в крилете на отлитащото ято.
Небето заздрачена тишина, ...

Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...

Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Седях си в бара тъжен и унил
след скапания ден, когато с гръм
нахлу отвънка някакъв дебил
облечен като рокер. Аз не съм ...

Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана, ...