Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора, ...

ГЛАВА СЕДМА
На работа в София, в спорта
(и край на повестованието)
На тридесет и три аз станах.
Христова възраст завъртях. ...

Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вяр ...

Толкова горчилки животът ми поднесе -
снагата ми приведе,
лицето набразди...
И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -
усмивката красива, ...

Нося ви отдалече вест от цар във малко село,
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет, ...

"Мъртвосиньо"
Мъртвосиньо е морето
в твоите очи,
тъмните води в сърцето -
жадно пиеш ги. ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Парен каша духа ...

Честно – писах.
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам! ...

Отиде си едно момче,
обичано от всички то бе.
Едно момче, оставило
приятели добри
и безброй щастливи дни. ...

Днес, без да подозираш, влетя ти в моя ден,
с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,
към мен, без да погледнеш, взе ме в плен
и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.
Песен, на теб посветена, исках да ти изпея, ...

В нощта, когато отново бях сама,
за тебе аз си мислех...
Втренчена дълбоко в пълната Луна,
за ново начало аз копнеех...
Нахлуха в мислите ми спомени, ...

Приятелство не може да се купи…
Приятелство не може да се купи,
защото посадено е в сърцето.
Загубиш ли го… нещо в теб се чупи
и сякаш сгромолясва се небето. ...

Минус
Заобиколени сме от негативизъм
Хора отрицателно настроени
без дори и капка оптимизъм
някои просто така са си устроени ...

Измъчи ме, със твойте тайни,
угасна и последната искра,
с която светих си по кътчета незнайни,
прониквайки към твоята душа.
Уби във мен последната надежда, ...

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ
Мили дядо Боже,
да знаеш, че така повече не може!...
Зная, че ти хората направил си добрички
и много манджа оставил си за всички, ...

Аз съм само една бяла риза,
влюбена до яката,
която още помни пръстите ти,
разораващи нишките на тялото,
преди да разкопчаят душата ...

Ако ръцете ти усещат нея,
докато докосват мен, не искам да знам.
Ако ума ти временно владее,
аз просто малко ще изчакам.
В телефона ти под мъжко име фигурира ...

Не мога да живея в свят, в който ти не съществуваш.
Не мога да позволя на други устни моите да целуват,
чужди ръце тялото да прегръщат,
очи с копнеж - лицето да рисуват.
Не би ми трябвало слънцето – то за мен залезе. ...

Обичам да те галя;
пак нахлу в покоя ми нощен.
Варварке!
Обичам да те галя,
да слушам как се смееш. ...

Колко хубаво би било да живеем в измислен от нас свят, където всичко се случва според нашите желания и е изцяло в хармония с вътрешния ни мир. Хората биха били други, спокойни, приветливи, добронамери, щастливи. Щяха да зачитат чуждите нужди, лично пространство, усещания. Толерантност, разбиране, са ...

Върни ми детството!
Върни мечтите!
Върни усмивката
и Слънцето в очите!
Върни безгрижието ...

- Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?
- Разбира се, нали съм примата в театъра
и виждаш ли как публиката я хареса,
единствено не беше одобрена от писателя,
но той какво ли пък разбира, ...

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Край пътя има три тополи,
три тополи и сервиз,
и вятър вее три тополи,
вятър, ала не е бриз.
Тези три тополи ...

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

Остаряваш ти, моя китаро, в антрето.
Недокосната, забравена, няма.
Изгуби се отдавна гласът ти, където
и младост, и любов отшумяват.
А някога влюбено тръпнеше цяла ...

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...

Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...