Времето лети, времето не спира. Човек е неспособен да властва над него. Подчинява му се безусловно и играе по правилата му. То има едно донякъде милостиво, а от друга страна жестоко свойство - кара хората да забравят. Забравят и светлите, и черните дни от своето битие. Всяка изминала година заличава ...

В ямата
Аз лежа в дълбока яма,
няма кой да ме спаси
и сърцето ми го няма,
аз съм сляп и ням, нали?! ...

http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_
Невъзможна нощ! Небе от айсберг.
Сред хиляди звезди от анасон
една луна, мистична като тайнство,
бе станала по-сива от сребро. ...

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...

Когато с агне се гощават хората,
някъде край Ейвън,
във Страд, където плитка е водата,
той излезе навън.
После, ‘както те пожелаха’, ...

О, КОЛКО МНОГО
О, колко много недомилвани жени
са станали от брачното легло студено,
когато Изгревът от Изток румени
и всичко със любов е заредено. ...

Много хора стремях се да обичам.
Желаех с добрина да ги даря,
без в нищо да се вричам.
Пожари исках да разпалвам в тях,
без после в тях да изгорят. ...

Той
Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници ...

Пропуснах ли нещо във тая игра
на нерви и страсти горещи?
Да, трудно ми беше да разбера
как в раздели превърнахме срещите...
Как внезапно и страшно, съвсем без следа, ...

ТИ БЕЗ МЕН
Ти без мен ще можеш ли да плачеш,
облегната на някоя скала,
коси, от вятър бурно разпилени,
душащи с писък твоята снага. ...

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...

Любови стари, много стари,
от минали години
реших да реставрирам.
Любови стари, помогнаха ми антиквари,
спомените неотминали ...

Липсваш в тишината моя,
в стаята ми тихо е без теб,
липсваш в тъмнината,
дланите ми стискат лед...
Липсваш под завивката ми тежка, ...

Приятелю
Ако се изгуби на трошички
в този гладен до Накъсването Свят,
своята правдивост не търси,
когато сам-самичък храниш Звяр. ...

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

Той бе за българи герой,
за турци страшен воин,
но съдбата му проклета
за българите бе свободата взета.
Ръка му бе същинска сабя дамаскиня, ...

Времето лети ли
Времето лети ли?
Времето е спряло!
Ние се въртиме
в шеметна забрава. ...

Послепис
Кат гларус без посока съм летял...
В небето отвъд родината си мила.
В чужбина далечна съм се спрял,
работа само аз да намеря. ...

ВЛЮБЕНИЯТ ЖАБОК
Край бистро езеро дълбоко
живеел с жабите Жабокът.
Живеел простичко и скучно.
Звучала му неблагозвучно ...

Мило мое момче с душа на дете,
с очи кадифе, сърцето море.
Мило момче, всяка нощ
приютяваш глава на моето рамо
като врабче, потърсило стряха. ...

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...

Ако сняг завали през август,
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...

... но нещо в мене се прекърши
непоправимо стана като смърт
дори не искам да довърша
започнатият с тебе път...
ти беше като вдишване за мене ...

ВЕЧЕ...
Не зная таз дума, наречена болка.
Не съм малка вече, не съм на триколка!
Вече пораснах, станах голяма.
Не търся вече помощ от мама... ...

Премрежени отблясъци,
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...

Аз нося име на добра славянка
и смугла българка съм,
черноока.
В Балкана скътана е
мойта сянка, ...

Любовта ми е пролетна птица,
в косите ми свила гнездо,
за целувка събрала устица
и със слънчево-жълто око.
Любовта ми е огърлица ...

Къде си ти, къде?
Вика те моето сърце.
Вика и не знае то
къде ще срещне друг
с твоите очи красиви ...

Заблудени,
забързани,
залисани,
в суетата своя собствена
завинаги орисани. ...