Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.4K resultados
Пътуване към щастие
🇧🇬
Щастие има когато ти щастието търсиш,
Страсти обливат тялото ти, когато на страст ти отвръщаш,
Радост в очите ти има, когато ти радост посрещаш,
Мигове нежни ще помниш, когато нежност готова си ти да приемеш.
Върви ти, не спирай живота във тебе. ...
Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони ...
Плаках, сънувах, живях.
Търсих, обичах, копнях.
Не молих слънцето да се смили над мен,
не молих изгрева да не настъпва ден.
Поисках малко от вселената голяма – ...
Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде, ...
Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има с ...
Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам. ...
Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...
Поех по калната пътека,
изпълнена с трудности и толкова тъга.
Бях сама, без никаква утеха,
но не се отказах въпреки това!
Вървях и опознавах света, ...
Да ми замеси с обич мама хляб.
Да го замеси с тревога и надежда.
Да сложи вътре вместо сол сълза,
която през душата се прецежда.
Да ми замеси с обич мама хляб. ...
Май все на глътки пия тишината,
прокраднала се в сивите ми делници.
Родените да мерят крачки с вятъра
не могат да обичат с лицемерие.
Какво ,че ще открадна твойте мисли ...
И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...
Мисълта, че не искам никога повече да е вечер...
🇧🇬
Идва вечерта.. започвам да мисля за изминалия ден... изпълнен със смях, шеги и закачки... Денят, чийто часове са изминали толкова бързо между кафетата и усмивките... И през този ден нямах времето, или по-точно не исках да мисля, за нещата, от които ме боли толкова много... Тези неща, които ме карат ...