Невидима сила движи твоите пориви,
усещаш - буря наближава...
Разтърсват те необясними желания...
Да... Човекът любов заслужава.
Измъчват те хиляди трепети, ...

Звездите се търкулнаха във нищото.
Луната се обеси на комина.
Въглени зачерниха огнището.
Дъждът дойде, валя и си замина.
Опънаха се сенки като ластици. ...

Веднъж, под струните на Хендрикс,
във края на един прояден век,
сред свобода, любов, надежда,
роди се новият човек.
Закрачи той към новото начало ...

Иззад цвят
в лумнал храст
идва лятото.
Впечатлен
и в захлас ...

Катеря връх,
стръмен връх,
не си поемам дъх,
вървя нагоре,
почти съм горе, ...

Цял живот -
сред вълните
живях…
Урагани
калиха сърцето. ...

Свекървата е...
Свекърва!
Как такава дума
добри емоции да роди?
Неблагозвучна, даже глума. ...

Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...

Здравей!
Каква необичайна среща!
Видях те, да не ме следиш?
Прокрадваш се, зад ъгъла надничаш
и шепнеш ми, че още ме обичаш. ...

Сънувам пясъчните кули
на някакъв дворец, в приказка създаден,
... (по косите ми се сипе сребърен прашец)...
и мисля си светът ми не е толкова ограбен,
щом на този замък съм творец. ...

Представям ви поредната -12-та рисунка. Тя е на вече познатия ви Андре Коон.
Е, има и нещичко от мен...
Б.
Когато
танцуваш… ...

Не е важно колко тежиш или как изглеждаш - важното е ти как се чувстваш!
Не е важно как се обличаш - бъди себе си, носи това, което ти харесва!
Не e важно къде живееш, колко ти е заплатата или каква кола караш - важното е да си щастлив в живота и това, което правиш!
Бъди готов за нови слънца, за нов ...

Къде си ти сега?Не знам. Не искам и да знам, щом косите ти са галени от друг, не искам да знам, щом устните ти нежни са милвани от друг, не искам да знам, щом очите ти сега търсят друг. Ще ме видиш там, в небето - в онази наша звезда, ще ме усетиш там, до онази стара врата. Ще бъда в твоята топла съ ...

Вчера най-после ти скъса с мен. Мъчило те е отдавна. Защо просто не дойде да ми кажеш: „не мога повече, край!”? Ти и вчера нямаше да ми го кажеш категорично. Каза ми: искам предишните ни отношения. Кои предишните – запитах се аз и за малко да се усмихна, представяйки си как отново ще те чувствам мой ...

С колегата Асен слязохме от влака на гара Черепиш. Ноември, към 20:00. Да ти бръкнат в окото, не можеш видя. Валеше. Тръгнахме към манастира, където ни чакаха. Умело водех колегата в тъмницата.
Стигнахме до портата, потропахме.
Чуха се стъпки след пет минути.
- Кой е?
- Двама миряни, отче (с тия мир ...

Ти спиш, толкова си красива... притихнала. Вмъквам се в съня ти. Да се разходим, хванати за ръка, по онези скали до морето. Да уловим звездите, за които мечтахме, отразени във водната повърхност. Виж светлината им, искаш ли да ти я подаря?! Приседни до мен на брега... Вдъхвам уханието на косите ти, ...

Утрото залезе, няма светлина.
Неродена ни остана наш’та дъщеря.
Би била красива кат' утринна роса,
ах, само как ми липсва наш’та дъщеря.
Ето, от окото падна капчица роса, ...

Море и звезди, скалите и плажове.
Къде сме ние, друже мой?
Вълни и пясък, вятър и дарове...
Спомени вечни със теб, мили мой.
Запалени свещи, цветя и ягоди... ...

***
Остави ме за малко сама -
няма да бъде тревожно.
Жадна остана моята душа
сред властта на греховност. ...

Какво ако животът е един случаен процеп
във времето, което
е без край и без начало.
И какво ако духът ни е един безсмислен опит
да влеем пълнота в безсилното си тяло. ...

Гледаш ме отнесен с поглед див
и ми казваш - пак мълчиш...
сподели със мене думи две,
днес кажи ми премълчаното поне.
Премълчах тогава да не те боли, ...

Нека бъде светлината.
Тя полето ще огрее.
Че да пламне и Играта,
че да пламне и узрее.
Двете армии пристигат, ...

Пуканки
Мечтите - шарени пуканки.
Рисувам по ръба на листа - лилаво.
По ръцете - мазоли.
Дните - начупени. ...

На внука ми Ангел
Бъди, ти, мой мъничък,
винаги светъл.
Бъди все усмихнат, лъчист, озарен...
И всички ще казват - ...

За пореден път се събуждам, а до мене спят спомени.
Тиха съм и на пръсти покрай тях се измъквам.
Във банята вече ме дебнат, смеят ми се, аз гоня ги,
но те ми крещят и надвита от тях, млъквам.
Полепят по мене нахално и започват да ми разказват, ...

Парченце по парченце я събирам -
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...

Съдбата ми предначертана ли е?
Има ли начин да избягам от тук?
Изгубен във времето - все едно ми е.
Аз съм само едно нещастно момче,
малко възвисен, много наранен, ...

Финални думи.
Сподавен стон.
Затворена врата.
Разпадане на хиляди парчета.
Пулсира болката. ...

От миналото си дошла при мен.
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал ...

Аз съм молитвата.
И защото съм мъдра -
приличам на себе си,
започнах
душата си да кърпя. ...

Когато погледнеш две очи
и видиш нещо в тях,
дочуй какво звучи -
мисъл-радост, мисъл-грях?
Когато погледнеш две очи ...

Проговори ми с летния глас,
сякаш птица за полет ме кани.
И навярно със юлски екстаз
устни жарки по мен ще запали.
Може би уморен от делника сив ...

Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...

Споменът за теб
По мекия и още топъл пясък
пристъпвам плахо и отчаяно те търся -
ти беше казал кротко да те чакам
на този плаж, със спомени поръсен. ...

Като трънче в петата, като стара кавга
Онова чувство напира, без да спре. По каква
скáла дълбоко все така ще тупти
с усет тревожен за вината? Уви,
от Съдбата това е! И разбрали, че тук ...

Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.
Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници, ...

Изкуството
приклекнало на тротоара,
като бездомно мъничко дете.
Надеждата в очите му прогаря…
прекрасните си музи, ...

Опитахме да променим живота си:
и буйни бяхме – бяхме и смирени!
А той погълна дните ни с охота,
засити се, остави ни безвремие!
Частици сме от мировия пъзел, ...

ПОПЕЙ МИ ТИ, ЩУРЧЕ!
Как си, как си, ти, Щурче?
Пей ми, пей ми от сърце.
В замяна ще ти дам подслон,
не под лист и не на клон... ...