Ограбен си - без чувства, без любов...
До теб жена щастлива не застава,
дори на всичко да си ти готов -
тегобата над тебе си остава...
Проклет си, може би, от зла жена... ...

Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени ...

Отново вятър в пазвите нахлува –
отдръпва се снегът към Черни връх.
А облаче в небето леко плува,
оставило ни пролетно, без дъх.
Трепти омара. Слънцето прежуря. ...

Един приятел вчера далеко замина...
Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...
И се скри на дълбоко Топлината в Душата...
Място направи тя на Тъгата...
Тъгата в Душата се настани ...

Прохладна лятна нощ...
очите ми те търсят в полумрака.
Една искра от светлина,
една любов, която дълго чаках!...
Прохладен летен бриз ...

Изрони тъгата на трохи,
под прозореца на радостта хвърли я...
Гълъбите-мисли нахрани!
Болката без болка скрий я!
Заключи вратата на страха ...

Животът ново изпитание пак ми изпрати,
стовари върху мен една любов.
И аз през ураган от чувства преминавам,
залитам,падам,ставам,мъча се да оцелявам.
Как тежко е, когато си обиден, ...

_____________________
снимка от: bg-mamma.com

Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...
И тука думите секват, сякаш са в плен ...

Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...

Аз може да имам само един живот, за да живея.
Аз може да имам само един подарък, за да подаря.
Аз може да имам само един живот, за да обичам.
Аз може да имам само един момент, за да споделя.
Но помни, Любов моя, никой не може да те обича като мен. ...

Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...

Живея в приказки без щастливия им край,
без сбъднатите мечти и без сняг през Май!!!
Живея там,където те е страх да дойдеш,
където мъглата се процежда бавно,
и не съм като останалите... ...

Това е нещо като песен, която написах, но го слагам в поезия. Вдъхнови ме песента на 'Luis Fonsi - Imaginame sin ti". Дано ви хареса!
Сякаш беше вчера, когато
те обичах толкова силно и бяхме щастливи.
Ти беше единствената ми любов.
Ти беше всичко за мен. ...

Отивай си. Не се обръщай.
Сам по своя път продължи.
Отивай си. Не се обръщай,
уморих се от преструвки и лъжи.
Сама не мога да се боря. ...

Сама съм,
широко разперила крила.
Вятърът ме гали,
слънцето – целува.
Накъдето искам мога да полетя ...

03.
Домът на Али имаше зенана - отделна част от къщата, която се обитава само от жени и мъжете не влизат там. Бях чувала, че в по-богатите къщи зенана се спазва стриктно, но не предполагах, че някога ще видя със собствените си очи, а мисълта, че сега лежах в постеля точно в средата на една такава зе ...

Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...

Ако ме искаш, моя, ненагледна,
пази ме надълбоко във сърцето,
тъй както някога, когато ме погледна,
не позволявай на причина дребна,
да заглуши прибоя на морето. ...

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми ...

Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...

Ти виждал ли си нетна въшка?
(посветено)
Полазван ли си ти от нетна въшка -
безлична, гладна и смрадлива,
и виждал ли си как се тръшка, ...

за Пламен - обичам те и
винаги ще е така
В съня ми дъжд от камъни валеше,
гореше в пламък синьото небе,
а ти в ухото ми едва шептеше: ...

Зад чашата с кафе
и зад отворения прозорец
пада дъжда,
непосилно красиво
се свлича надолу. ...

Не съм от камък. Въпреки че искам -
да струпаш път от мене щом се съмва.
(А ти и без това в юмрук ме стискаш
и хвърляш ме... но без да казваш дума.)
Не съм. ...

Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:
- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя ...

Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора. ...

От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...

Пожелавах те - и вчера, и в неделя.
Пожелавах те при падаща звезда.
Но зла магия ли ме бе проклела -
разминавахме се в хорската тълпа.
И срещах те, но както срещам други - ...

Тя е песен от лятото още звучаща в съня ми
или нежна прохлада навярно дошла с есента,
тя е топлия полъх разпръснал цветя над деня ми
или сянка от вятъра южен танцуващ в нощта.
Във душата и мойте любими мечти се оглеждат ...

Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство, ...

ЧЕТИРИ ОЧИ
Животът ми е черно бяла приказка.
Без щастие и без красив финал.
На самота и болка съм орисана,
да страдам и да тъна в черна кал. ...

ЛУДОСТТА Е ПОНОСИМА, КОГАТО И ДВАМАТА СА АБСОЛЮТНО ЧАЛДИСАНИ
„Ха-ха!” – изсмя се графът на развален испански.
„Простак” – каза графинята и се изплю в кафето му.
І
Графът седеше на източния бряг на река Йордан и съсредоточено съзерцаваше педикюра си. Беше облечен в потник и парашутки. Върху голото му ...

Si jeunesse savait, si vieillesse pouvait...*
на Гана и Осо
„Ех, да бях млад!-ти ми каза-
Как чудно бихме живели!
Любил те бих на талази, ...

Заричахме се
цял живот
да се обичаме
безкрайно вярно,
а днес признаваме, ...

И ако откъснеш нежна роза,
ти знай, че моята ръка -
ще те настигне и в гроба,
ще вземе жалка ти душа.
Ще те накарам да страдаш, ...

Вторник е. Събудиха ме гарвани,
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,
всичко ме болеше безусловно.
Вторник е, а исках възкресение. ...

Ти - толкова хубава, защото си ТИ,
ти имаш усмивка и имаш сълзи...
И твойта душа в твоето тяло -
само, необичано и неразбрало,
как ме накара за тях да копнея, ...

По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...