Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Парен каша духа ...

Честно – писах.
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам! ...

Отиде си едно момче,
обичано от всички то бе.
Едно момче, оставило
приятели добри
и безброй щастливи дни. ...

Днес, без да подозираш, влетя ти в моя ден,
с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,
към мен, без да погледнеш, взе ме в плен
и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.
Песен, на теб посветена, исках да ти изпея, ...

В нощта, когато отново бях сама,
за тебе аз си мислех...
Втренчена дълбоко в пълната Луна,
за ново начало аз копнеех...
Нахлуха в мислите ми спомени, ...

Приятелство не може да се купи…
Приятелство не може да се купи,
защото посадено е в сърцето.
Загубиш ли го… нещо в теб се чупи
и сякаш сгромолясва се небето. ...

Минус
Заобиколени сме от негативизъм
Хора отрицателно настроени
без дори и капка оптимизъм
някои просто така са си устроени ...

Измъчи ме, със твойте тайни,
угасна и последната искра,
с която светих си по кътчета незнайни,
прониквайки към твоята душа.
Уби във мен последната надежда, ...

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ
Мили дядо Боже,
да знаеш, че така повече не може!...
Зная, че ти хората направил си добрички
и много манджа оставил си за всички, ...

Аз съм само една бяла риза,
влюбена до яката,
която още помни пръстите ти,
разораващи нишките на тялото,
преди да разкопчаят душата ...

Ако ръцете ти усещат нея,
докато докосват мен, не искам да знам.
Ако ума ти временно владее,
аз просто малко ще изчакам.
В телефона ти под мъжко име фигурира ...

Не мога да живея в свят, в който ти не съществуваш.
Не мога да позволя на други устни моите да целуват,
чужди ръце тялото да прегръщат,
очи с копнеж - лицето да рисуват.
Не би ми трябвало слънцето – то за мен залезе. ...

Обичам да те галя;
пак нахлу в покоя ми нощен.
Варварке!
Обичам да те галя,
да слушам как се смееш. ...

Колко хубаво би било да живеем в измислен от нас свят, където всичко се случва според нашите желания и е изцяло в хармония с вътрешния ни мир. Хората биха били други, спокойни, приветливи, добронамери, щастливи. Щяха да зачитат чуждите нужди, лично пространство, усещания. Толерантност, разбиране, са ...

Върни ми детството!
Върни мечтите!
Върни усмивката
и Слънцето в очите!
Върни безгрижието ...

- Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?
- Разбира се, нали съм примата в театъра
и виждаш ли как публиката я хареса,
единствено не беше одобрена от писателя,
но той какво ли пък разбира, ...

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Край пътя има три тополи,
три тополи и сервиз,
и вятър вее три тополи,
вятър, ала не е бриз.
Тези три тополи ...

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

Остаряваш ти, моя китаро, в антрето.
Недокосната, забравена, няма.
Изгуби се отдавна гласът ти, където
и младост, и любов отшумяват.
А някога влюбено тръпнеше цяла ...

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...

Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Строеж ...

http://www.youtube.com/watch?v=jf1aXlZoo1M
„Измислих си празник за двама”
Светла Караянева
В безсънна нощ душата на цигулката
безпаметно бродира тишина. ...

Здравей! Решението беше твое...
Отказвах дълго... После одобрих...
Мълчанието – то не беше мое,
а нетърпението ти простих...
Поетите споделят свои мисли... ...

Игра на думи е това,
игра със простички слова,
ала всъщност е стих,
който на тебе посветих,
защото те обичам - измама няма, ...

Не искам да си мисля, че отново
събудила съм всичките жужащи,
а те, насочили хоботчета с отрова,
пак търсят най-ранимото ми място.
Помисля ли си, закълвава вятър ...

Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли. ...

Щом легнала съм на рамото ти, не изпитвам страх.
Заедно сме - това е любов, а не грях.
С теб уверена съм и гордо напред вървя.
Загубя ли те - болка ще е, не ще продължа.
Бурното море спокойно е, щом заедно сме. ...

Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.
Топъл полъх се носи и пали горещи мечти ...

Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една ...