Тази любов ми отива,
специално за мен е ушита,
с мерак от една самодива
и нейната огнена свита.
С креда от бяла магия, ...

Поредната рисунка...Този път е върху моя фотография на Античния... Защото никой (поне така изглежда) не го е рисувал... Или аз не мога да открия?!
Б.

Мисли гонят се.
Погребани живи.
Дращят с нокти и кръв потича.
Бяха умрели, но никой не знаеше.
А сега отново нагоре дращят. ...

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

Защо отново си тъжна, принцесо?
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак? ...

За мълчанието казват, че е злато
и някои хора ужасно го ценят.
А тишината е нещо омайно и тайнствено...
но не и когато е вътре в теб...
Когато се вглеждаш напразно ...

Сълза
Една сълза, по-тежка от куршум,
как мъжките ти скули набраздява!
И аз пришпорвам моя беден ум –
да видя ангел ли си или дявол: ...

Не умрях, нямам сила за слабост,
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса ...

В този ден скъсах всички окови
дето вързваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми ...

Юлското утро протегна ръка,
обви ме спокойно във сляпа прегръдка.
Притисна ме силно, с гореща снага,
аз плачех безмълвно, загубила пътя.
И молех се страстно - в миг всичко да свърши, ...

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...

Аз съм тази истина една!
Тази, за която само мислиш!
Тази жена, която призова те и за нея
извън релсите вървиш!
Аз съм предизвикваща в тебе силния пожар, ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=249480
alipieva (Любов)
Пак стоя на перон "заминаващи".
Имам билет и място запазено.
Семафор и свирка - осъзнаваща, ...

Спомени ръмят във моя сън,
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат ...

"Ужасно е. Като че ли всичко е разпарчетосано и всеки е грабнал по някое парченце, в което се е вкопчил". Тази думи произнесе пред мен познат, работещ в държавно учреждение. Парцелирането на групички, лобита, позицийки напоследък се вихри с пълна сила и както изглежда, това ще продължи с пълна сила. ...

Живее тя от векове
и все е тя една и съща,
с едни и същи страхове
и блянове едни и същи.
Все готви, чисти и пере, ...

Като в сън редуват се ден след ден сезоните –
шумен, разноцветен, земен маскарад:
в делници и празници тихо пред иконите
думите молитвени устните шептят!
Щом кълни без вярата страх и в суеверие ...

Студена е
прегръдката
на Океана...
Измъквам се,
отдръпвам се назад... ...

По скулите на пърхащия ден
една сълза накрая ще откъртиш
и в нея, както във кристал вградено,
ще се усмихва моето безсмъртие.
Но, тъй и не достигнала отвъд, ...

Книгата е с много страници.
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...

Не тъгувай за мен.
Чуй ме във вятъра,
намери ме във вярата
на онзи врабец,
замръзнал в зимата, ...

Последната вечер на юни
Притихна след грохота сводът небесен
и с ласки сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби и вяло посърна.
Акорд се понесе от култова песен – ...

Мога да съм нежна, мога да съм зла,
мога и отрова да ти поднеса...
Мога да съм демон, страх и суета.
Мога, но не искам... Нека се спася!
Мога да ти давам смях и топлина. ...

Няма в него футболист,
няма купчина награди!
Ни атлет е, ни спортист,
ни пари големи вади!
Нито е актьор прочут, ...

Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...

Часовникът отсреща на стената
изплува бавно в гъстия сумрак
и строгата присъда на стрелката
вещае пак – раздяла, самота.
Стрелката се върти, мигът отлита ...

След залез - закъсняла птица,
поле с виолетови мечти,
проблясва нещо в моята зеница,
чакащо ме и само.
Четирилистна детелина ...

Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора, ...

ГЛАВА СЕДМА
На работа в София, в спорта
(и край на повестованието)
На тридесет и три аз станах.
Христова възраст завъртях. ...

Нямам вярата в себе си - онази, която би ми попречила да се виждам като ненужна песъчинка, досаждаща в нечия обувка на босо. Която би ми дала равновесието и уверения поглед в огледалото. Казаха, че Бог е у всеки, казаха, че трябва да вярваш в Бог, за да го има, а аз не вярвам в себе си - ерго не вяр ...

Толкова горчилки животът ми поднесе -
снагата ми приведе,
лицето набразди...
И толкоз малко даде, а колко ми отнесе -
усмивката красива, ...

Нося ви отдалече вест от цар във малко село,
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет, ...

"Мъртвосиньо"
Мъртвосиньо е морето
в твоите очи,
тъмните води в сърцето -
жадно пиеш ги. ...