"Мъжът, който сигурно беше мъжът ù,отново наля чашите"
Из романа на Александър Чакъров "Харемът на един студент"
Предосмомартенски отбих се при една колежка,
набързо да ù честитя, на крак.
Тя изненада ме в оскъдна дрешка, ...

Преглътни сълзите
Моля те, любима, преглътни сълзите.
Зная, че не ти е никак лесно.
Колкото да имам, толкоз ще ти давам.
Може да е малко, но е честно. ...

Сирница е днес и ален
огън вънка е запален,
вижте как летят искрите –
ще достигнат и звездите.
Слънцето зад хълма слезе, ...

Пиша стихче аз за тях -
не е първо то на брой.
Не защото искам грях,
нито мигове в порой!!
И да спра се аз не мога, ...

На Люба
В измерението на сънищата
витае Любовта,
готова да дойде тозчас и сега
за всички, готови да я прегърнат - ...

Любовта е изпитание за героите в повестта “Крадецът на праскови”, но също така е и най-красивата човешка емоция. Чувствата, които пламват между Елисавета и Иво, са романтични, извисяващи духа. Любовта им дава сили да преследват щастието си, да отстояват мечтите си. Влюбената Лиза разбира, че е спосо ...

Боли,
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама, ...

"Гласът на призрак"
Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм ...

Мъртвият мъж лежеше по гръб върху пейката. Лявата му ръка висеше надолу, дясната беше на корема. Оредяла сива коса стърчеше върху отпусната глава, морава линия опасваше оголения, нашарен със старчески петна, врат. Върху сакото му беше навлечена странна зеленикаво-кафява дреха, подобна на тренировъче ...

В събота бях на рожден ден.
И стана нещо ужасно -
мислех, че всичко е наред
и прекарасно
и че няма да има проблем, ...

Недадена - сърцето в лед превръща,
неискана - от гордост вие храм,
нечакана - животи преобръща
с очите си - смирили гневен плам...
Ранените души превързва тихо ...

Сънувал съм те, някога преди,
сред някакви атлазени поляни,
сред някакви пурпурни гори,
в очите с прах от феи изтъкано.
Сънувал съм те... някога, а днес, ...

ЦЕНАТА НА ГРЕХА
Душата му ридаеше тихо. Тревогата от неизвестното го гнетеше. Погледна ръцете си - възлестите му пръсти трепереха. Напукани и почернели от кърска работа, бяха се прегърбили от умора. Болеше го и дланта - един трън се беше забил надълбоко и вече дни береше. Опита се да фокусира очите ...

МОЙТО КУЧЕ
Мойто малко куче -
умно и добричко -
кокалче обича,
все след мене тича. ...

Някой ден ще искам да те видя,
когато ще е късно да съм същата.
От очите ми ще потекат сълзите
за спомена, към който няма връщане.
Ще те повикам, а пък ти ще си далече, ...

Простете ми, приятели!

Все по-лош май че ставам,
все по-лош...
Ден след ден – продължавам.
И нощ
все по-често се спуска над мен. ...

Мой свят, мой извор на живот,
навън е нощ студена...
ела при мен... не питайки защо,
да гушнем топлината,
в този миг родена... ...

Ще срутя мостовете -
камъче да не остане.
И ще простя.
Преди да се сбогувам.
Самотна лодка. ...

Връщам се отново към словата на Николай Петев, автор на предговора към цикъла стихотворения "Жив съм" на поета Веселин Ханчев: "Ханчев ни заклева, че боли, когато си спрял, когато си повален, когато по загубени пътища крещиш. Изцяло в настоящето, в неговите трудни, но съзидателни мигновения, изцяло ...

Пловдив
Хора, улици и светофари,
град във шум облян,
раменете ми със работа
бе претоварил ...

Любовта е нужна, любовта ни трябва,
както са ни нужни
и солта, и хляба.
Тя живота вечен ражда на земята.
Без любов не можем, ...

Първата винаги е някак по-остра
и тъпа едновременно.
Втората – по-дълбока,
третата я усещам в кръвта
как бързо се движи, препуска. ...

(посвещава се на моя роден квартал "Клуцохор" в Сливен)
Прихлупени, варосани къщурки,
нисички оградки от кирпич.
И покривче от керемиди турски.
От двор във двор се влиза през вратички, ...

Прости ми
Прости ми, живот,
че не се научих смирен
да те живея,
че се лутах ...

Вълни солени в брега се разбиват,
по лицето се стичат сълза след сълза,
от миди черупки плажа покриват,
а в душата е хлад, самота.
Слънцето облаци летни покриват, ...

Снежинките се сипят бавно, всичко побеля.
Затрупаха следите ти в снега и не знам къде си ти сега.
Колко е тъжна без теб нощта, защо те няма до мен сега.
До мен сега да те държа за ръка, като малка принцеса на нощта.
Топло е, но теб те няма, искриците блещукат, но не са твоите очи. ...

Живот ли бе да го опишеш?
Живот ли, че да те прокуди?
Изпълнен с непорочни мисли,
въвеждащ в нечии заблуди.
Измислица с чутовно средство, ...

Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслон ...

Върви си! Късно е при мен да се завръщаш!
Изтлях като кандило на задушница,
изстинах като гроб забравен, непотърсен,
по тялото ми само севернякът лъкатуши.
Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли? ...

Да паднеш от високо най-боляло
и сривало човешките съдби,
но падайки, потъвайки изцяло -
разбрах, усетих - не боли.
Докосвайки върха, изричаш думи - ...

Порутен стар дувар, обрасъл с бурен,
изгнила порта, виснала на тел,
надничат зад рисунъка ажурен
на мрежата, която е изплел
сред клонките на шипковия храст ...

Спомняш ли си този миг,
когато със силен вик
крещях аз до полуда,
че по теб съм луда?
Помниш ли любовта ми ти голяма, ...

НА ХИЖА "ЯБЪЛКА"
Пътеката извива все нагоре,
провира се през гъсти дървеса.
И който стигне хижата, герой е,
макар че ордени не дават за това. ...

Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти. ...

Здравей, Любов! Без теб съм никой.
Без теб денят не е красив...
и слънцето не се усмихва...
и вятърът не ми шепти.
Без теб нощта ми е безкрайна. ...

Добре и зле за нас
Кой би могъл да каже със сигурност кое е добре и кое е зле за нас. Само зная, че човек се стреми да си изгради рая тук, на земята. На каква цена? Дори с цената на собственото си здраве и живот. Всеки един от нас живее и гради уж за добро, но много често се оказва обратното – злото ...

Беше хубав зимен ден. Още от сутринта вътрешното ми чувство ми казваше настоятелно, че не трябва да правя заплануваното за днес, но че трябва да отида на минералните извори след обяд. Разбрах от друг източник, че един мои приятел също ще бъде там. Мисълта за него ме изпълваше с положително усещане.
...

ГРЕШКА
Грешка! Единственото ти име трябва да е това. Как иначе би се описало нещо толкова съвършено - греховно и порочно?
Понякога се чудя дали си заслужава.
Прилив на страст, енергия, чувство на топлина... живот! Да, фактите разбулват всичките ми съмнения. Тези така дългоочаквани срещи, наситени с ...