Глава 1
Разцъфване
- Господарю, мисля че времето настъпи. Разбрахме местонахождението на Контролиращия Камък. Заровен е някъде в пустошта, намираща се на няколко километра от столицата. Все още не сме успели да го открием, но съвсем скоро… - говореше някакво ужасно чудовище, наподобяващо на огромен ...

Свят дух чух,
това той каза:
"Не е необходимо
да посочваш на сакатия
хромия му крак, ...

Малка любовна драма без хепиенд, но с Господ в поддържащата роля
Пиеса
Действащи лица
Кротичкият и всевиждащ Господ
Свети Петър, негова дясна ръка ...

"Нищо лично, само констатирам прочетеното..."
argonyk (Димитър Никифоров)
Да си критикар е модно,
ама баш професионал -
с думичка една, негодна ...

Всеки път, когато отивам в Чикаго, за да се видя с приятелите си, се отбивам до историческия музей, за да се срещна със Сю. Тя е нещо невероятно. Сю е 12.8 метра от главата до опашката. Висока е 4 метра. Учените предполагат, че е тежала 6400 килограма. Живяла е двадесет и осем години.
През лятото на ...

3
Помощник детективът:
- Имаме работна теория. Костюмиран човек е поканен в дома на Стефан във връзка с уреждането на някакви документи. Удушава го, след като е подписал и после се омита.
- Предстои да разберем.
Както си говорят на стълбището, към тях се приближава един от следователите, за да докла ...

Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...

В сърцето ми се е отворила рана
Сякаш със усмивка ти я лекуваш
Но за мен няма болка по-голяма
От това за друга да жадуваш
Гледам те и се чудя колко дълго ще оцелея ...

Последните слънчеви лъчи прозрачни
приканват тежките облаци мрачни.
Небето се срива - за миг опустява...
след секунди и луната изгрява.
Звезда след звезда бавно прозират ...

Nothing and Everything
Enemy, familiar friend
My beginning and my end
Broken truth, whispering lies
And it hurts again ...

Florence And The Machine - Cosmic Love
A falling star fell from your heart and landed in my eyes
I screamed aloud, as it tore through them, and now it's left me blind
The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark ...

Бе пролет вън, но Аспарух
за пролетта бе сляп и глух.
Глава във шатрата привел,
дебела книга бе зачел.
Но жрецът му казà: ...

Помнете ме каквато съм-
една смирена пеперуда,
от хаос сътворила сън
и в него малкото си чудо.
Понесла вярата на гръб. ...

Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виж ...

Пак изпуснах щастливия влак,
под носа ми току-що замина,
машинистът, надул саундтрак,
ми помаха за сбогом и смигна.
На перона останах сама, ...

1. Пролет е...
Рони се цвят
от ръцете
на явора...
2. Лято е... ...

БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...

(На Ольга Малцева – Арзиани и всички талантливи руски поети и преводачи, които открих чрез Международния конкурс за поетични преводи)
Лети душата – смела, вдъхновена.
Лети щастлива, волна, окрилена.
Лети през време, граници, прегради
и пеят чувствата ми - птици млади. ...

Моя късна любов,
ще съм с теб до последния дъх,
но сега, не в залеза тъжен накрая,
днес искам в хладното есeнно утро
да стопля ръцете ти и да ти призная, ...

На тези, които напуснаха Родината,
навън да търсят по-добър живот.
ОТРОНЕН ЛИСТ
От Бурята отбрулен лист,
политнал във простора. ...

В този полумрачен ден
много поздрави от мен
и честит рожден ден!
Празник е за теб,
а може би с тъга ...

Страхотно маце срещнах, ах, страхотно!
Поканих я: „Ще дойдеш ли у нас?”
И мигом съгласи се тя охотно.
(изглежда бях харесал ù и аз)...
Разменяхме си погледи горещи, ...

Тук вие аларма,
там горят сухи клечки
на първи май,
към три, три и нещо.
Един нормален следобед ...

Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...

Път дълъг пред мен прострян,
До някъде извървян, някъде пропълзян,
Къде отвеждаш ме без капчица свян,
Не виждаш ли, че в душата ми няма вече плам?
Пълзя от болки изтерзан, ...

Тя, болката, понякога трудно се открива,
опитва се в нас тя всичко да руши.
С пипала в душата всичко ни попива,
тогава търсим някой да ни утеши.
Нима безсилни сме да търсим изход, ...

Когато нещо си отива,
а ти го гледаш отстрани,
една любов се е оказала фалшива,
изтривайки безброй щастливи дни.
След края ти остава празнотата ...

Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...

Събуждам се и отварям очи в мрака. Ставам и се оглеждам в тъмното. Къде съм? В бездна ли съм попаднала, в друг свят или на друга планета? Усетих фенерче до ръката си. Взех го, а когато осветих около мен, видях, се съм на дъното на пропаст. Не на пропаст, а на дъното на света. Бях паднала толкова нис ...

Денят широко се прозя
и метна се на конче звездочело.
Намята плътен шал нощта,
приспива птици и цветя умело.
С фенерче светулка блести, ...

Увехнах като цвете в твоите ръце,
а ти с любов веднъж не ме поля,
щом любовта угасна в твоето сърце,
ти стъпка мен и мойта воля...
Къде сгреших, до болка те обичах, ...

Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат. ...

Ще раздели оскъдния си лев,
когато, на излизане от църква,
пред нея мургава жена с дете
поиска дребни - хляб поне да купи.
Ще потопи върбовия си клон ...

На папа Йоан Павел II
В началото на този странен век
эамина си един велик човек,
от Господа изпратен на земята
на хората да носи светлината! ...