Изкуство.
От мъка на мъка.
На колене.
Движение.
Духам платната ...

Милиони мигове изминаха,
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара, ...

Няма да ме срещаш повече,
днес за последно си ме видяла,
споменът за мен някоя вечер
ще се изгуби като сянка бяла.
Оставя ме пролетта млада и зелена, ...

Изгубени в тъмнината без посока,
изчезващи като глас в пустиня
на светлинни години разстояние
от самочувствието, че ни има.
Все търсим някакво спасение ...

(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...

Къде се загубихте, невинни деца? Къде изчезнаха чистите усмивки и честните думи? Какво е това презрение в очите ви докато говорите? Защо се присъединявате към този свят на възрастните, изпълнен с измами, лъжи и преструвки? Нека растем, но защо пък да не създадем нов „ свят на възрастните” ...?
Изуме ...

Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...

Исках да чуя сърцето ти в ритъм,
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...

Все се връщам натам, все се връщам, където
сплитах с тебе ръце - пеперуди в нощта,
ти навярно си сам, запечатал в сърцето
от страстта и копнежа на мойта душа.
От дъждовните устни и топли усмивки, ...

Отново съм пленен от твоя свят.
Сърцето ми - отново там е спряло,
а чувствата ми - все към теб летят
и с твойте чувства искат да са цяло.
Отново в тях е старата вина, ...

Майко, прости ми!
Сгреших във живота!
Не успях да създам топлина в моя дом.
Посях семената и очаквах реколта,
но наесен бурен грозен съзрях! ...

Случай
"Случаят така поиска..." -
биха казали мнозина,
някой и ще се закиска,
в скука друг ще се прозине. ...

"... когато думите са пепел", Tanq_pz
Може да са пепел, но нали
всяка пепел е била жарава?
Трябва огън. Трябва да боли
и да те изгаря – като лава... ...

Падна и последната надежда,
държаща го все още жив,
а сега мълчи и глава свежда –
не чувства ни живота сив.
Затворен с мисли отворени, ...

Пораснах ли вече? Не е ли пресилено...
Та аз още се чувствам дете
и се мъча, опитвам усилено
да съхраня усмивка, мечти и сърце.
Не съм част от семейните празници, ...

Не ме питай защо те обичам.
Всичко, което знам, е, че твойта прелест ме пленява.
Тези приказни очи ме карат да се загубя в тях.
Не ме питай защо времето спира, когато сме близo един до друг.
И не ме питай защо искам да бъдeш тук. ...

Цвете на новия свят
Ти цъфтиш едва през есента.
Какво си цвете? Аз не зная.
Каква е таз природна красота,
що всеки странник тъй омайва? ...

СРЕЩА
Днеска пак я срещнах...
Беше с колело.
Целият изтръпнах!
Сам не знам защо?! ...

Тиха, мрачна пустота,
болка, ужас и сълзи,
това ли е човешката душа?
Такива ли са нашите съдби?
Тъмен път от самота, ...

Разбрах защо съм толкова нещастна!
В живота си аз имах единствено тъга.
Създали сте ме, без да сте ме искали.
Единствено за това ще ви виня.
Израснах като цвете между плевели. ...

Някой ден
ще бъда птица,
която с песента си
синевата ще оглася,
от лъчите слънчеви ...

Ако само се обадя...
На балкона
цветята ще разцъфнат във оргазъм.
Ръцете ми не стигат телефона –
гласът ми е замрял в самотен спазъм. ...

Само поглед и изчезва всичко покрай мен.
Само дума и очите заблестяват.
От вълнение със пламък необикновен,
от вълнение, което мислите ми изпарява.
Остава ми единствено инстинкта, ...

Обичам те!
Обичам усмивката ти!
Обичам да я гледам всеки ден.
Да виждам как кара очите ти да блестят.
Обичам очите ти! ...

Надявам се да си спомняте за тази история...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...

Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...

чуваш ли тихите капки
на среднощния дъжд
милиони леки докосвания
на музикални инструменти
от пръстите на небето ...

Вървях и дълго те търсих, през ужасна буря, сковаваща нозете!
Намерих те и така очаквам да те пия, а имах кинжали на ръцете!
Сега стоя на брега на любовта, чакам те да ме разтвориш като цвете!
Да вдишваш моя аромат, а аз безсилна падам в ръцете,
безжалостно отпивай ме до грях, че да искам само тебе ...

Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.