Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...

Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва ...

Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците ...

Ч Р Д
ДВЕ САМОТНИ СВЕЩИ
Във утрото на тоз Белязан ден,
там някъде далеч, далеч от мен,
дочух от Изгрева, като насън, ...

"В плен"
Свят, изпълнен с хора сиви,
с болка, заговори, страх,
във очите ви лъжливи
истината аз прозрях. ...

Любов, сълзи, отрова... Боли!
По чашата следи
остават
kато черна
диря. ...

Сега,
съдбата-блудницата стара,
е часовникът,
легнал в дрейф на морското дъно.
Според различни хорски поверия ...

Зад прозореца градът, задоволен и сит.
Бляскав до разточителство, студен.
Танцувай с мен.
Затворил очи, танцувам сам.
Къде си? ...

Нощем в небето светят безброи звезди. Нито една не блести като твоите очи. Нежно топлят ме като слънчеви лъчи. Карат те сърцето ми да изгори. Страсти - въглени горящи са твоите очи.

Усмивката ти е провокация,
измъква те от всяка ситуация!
Погледа ти всяка дама желае,
но сърцето самотно блуждае!
Следваш пътя на Казанова, ...

Нито стон, ни звук...
Спокойна нощ и ти си тук,
само нежност и топло дихание.
Сладка целувка с мъжко ухание.
Сини очи преоткриват ме, ...

Той
Девет години самозадоволяване,
как се лекува такова заболяване?
Тя
Едва ли ще те отуча – ...

Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам д ...

Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието ...

Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.
Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както при пеенето така и при тан ...

Из цикъла „ФУНГАментализъм”
Гъбите в България
Култивирам страхове,
вече двадесет години!
Диви с пъстри цветове, ...

Пусни нещо там, да има, за фон –
Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.
Или взривът на реактор.
Предпочитам ниските тонове,
от които се носи радиация. ...

Крадях ли в миналото, Господи, че ти сега крадеш от мен?
Аз лошата ли бях, Господи?
Защо почерни моя ден?
Плетях ли в миналото интриги, или изричах аз лъжи?
Убивах ли, наивница ли бях? Моля те, кажи! ...

========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете. ...

(Клишетата проговарят)
Още в детските години от живота в съзнанието ни се насаждат норми, които заобикалящото ни общество е приело за истини или неистини. Много често са ни казвали „не прави така”, ”не пипай онова”, ”това е грешно”, ”така правят само лошите деца”. Съгласна съм, че има граница между ...

Самота
Ти! Ти беше щастие неземно.
Промъкна се в моя самотен дворец,
в храма на болката и греха,
а не помоли за разрешение дори. ...

И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, ...

Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...

НА ГОСТИ
„За тези, които пълзят, времето лети като стрела.”
Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума: ...

Прегърнах те отдавна
и те пуснах
Та ти си птица
любовта е свобода
Ти не оставаш ...

„Ты жива еще, моя старушка?”
Сергей Есенин
Още ли си жива, майчице?
Може би ме чакаш?
Крееш и издигаш замъци ...

Всеки подвиг започва с изкачването на един връх. И колкото по-стръмен и буреносен е върхът, колкото по-трудно, тежко и опасно е изкачването, толкова по-величествен, по-саможертвен и по-хуманен е подвигът на отделната личност в името на нацията, в името на човечеството като цяло!
Защото всеки подвиг ...

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...

К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...