СОКОЛ В "ЗАКОНОВА" ДЪРЖАВА.
Смирено правя
пред Законите
дълбок поклон!
Че са рехави и проходими ...

Ние сме сенки,
чувстваме се щастливи
само зад стени.

Ще ти простя измамата лукава,
но този фарс да продължа
не мога.
Съдбата си приемам я такава,
каквато ми е дадена ...

Тъпа болка безутешна
гложди нашите души,
участ тежка, безнадеждна
мъчи, трови ни, гнети.
Че на място е последно ...

Кой е казал...
Кой е казал, че животът е гаден?
Кой е казал, че съществува само болка?
Знам, това не е така
и по-щастлива съм сега сама! ...

В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи,
дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,
уж празно е сърцето ми, а ми тежи.
Нищото оковите си сложи ...

Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...

Избуяла, ръждива трева между дните ми
на един така тъжен октомври,
заличила е всичките пътища,
подобно на запустяло гробище.
Чакат ме още хиляди грешки, ...

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

Ангел нежен и прекрасен,
ангел благ и красив,
с поглед мил и тих,
ангел драг...
В полунощ към земята ...

ветропоказателят
Извадих от стария сак фотоапарата,
заснех в няколко кадъра илюзиите си;
затворих ги в целулоидната лента,
че ме изпохапаха като коне разюздани. ...

Днеска хрумна ми стихче -
и за мен непонятно.
Чак дъхът ми затича
не навън - наобратно.
Но си рекох: "Спокойно!" ...

Погледни отвъд зеленото в моите очи,
събери ги в шепи моите скрити сълзи.
Извади ги на показ, после ми ги върни,
и нека ме горят... и нека боли!
Почувствай ритъма на едно сърце, ...

Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...

През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно, ...

Топла дреха облякъл
под студените звездни стъкла,
тази нощ ще те чакам,
както никога до сега.
Ще чета върху черния лист на небето ...

Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...

Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И, ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно,
множат се като семенца. Ала семейство с пет деца, ...

Вплитат се в трънен венец
болка, страст и лъжи.
Животът - в червено обагрен агнец,
пред олтара на дните лежи.
Времето е безмилостен бог, ...

Моля те,
нека ти си
Мечтаният Миг,
Нежността,
Красотата, ...

Аз, ние
Все по-сложни и неразбираеми -
все по-неразбираеми и сложни,
възможностите, днеска предоставени,
не могат да се впишат в ...

Не дишам... Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам... Твърде ми е тъмно ...

Събуждам те по устните, понеже
от тях по-нежно място няма,
когато са безмълвни,
те са лоно
и оттам любов изтича като мляко ...

* * *
Орелът, ракът, щуката решили окончателно:
ще впрегнем мишци здрави, за да настане ред;
ще работим задружно за другите съзнателно,
та да върви каруцата единствено напред. ...

Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено ...

Не минава, пусто да остане,
и да мине, скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.
И търкалям дните като тЯсто, ...

ЗАМЛЪКНА ДВОРЪТ
Две малки весели слънца
до вчера в двора си играеха.
С очички – бистри езерца,
бели и щуротии правеха. ...

Да съм жена
Бог създаде ме с промисъл да съм жена,
да бъда нежната половина, сила, движеща света.
Даде ми голямата си благодат да съм обичана
и с обичта ми да се ражда началото на нов живот. ...

Ти хвърляш в транс душата ми незрима,
пламък, тих, но неспокоен.
В твоите огньове да загина -
да бъда истински и непокорен.
За мен оставаш толкова далечна ...

Всякое дете мечтае
от сега то си знае -
Радо, Иво, Николета,
Цвети, Краси, Виолета.
Ще пораснат, всички знаят, ...

Скука. Сиво. Сиво.
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме. ...

Морското момиче
Морето още
своето момиче чака...
всяко лято
пълен е брегът ...

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...

Нося ти от мойта топлина.
Нека с нея тихо те завия.
Ти заспи! Вълшебна светлина
в миг ще блесне. Някаква магия
много твоя, знам, ще ме направи, ...

"Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите."
К. Кондова
Магията е да обичаш просяка,
който не може и хляб да си купи, ...

My Love
My love, leave yourself behind
Beat inside me, leave you blind
My love, you have found peace
You were searching for relief ...

"Сълзи и кръв"
Сълзи и кръв -
сами във мрака,
сълзи и кръв -
река! ...

Запалват ръкописа, Хеда явно скоро ще умре….
Женската тъга винаги ми е била интересна, дали защото ми е непонятна, или пък се чувствам гузен за бъдещето, в което може би ще я предизвиквам – не знам – съзнанието е безнадеждна бездна. Важното е, че те са срещу мен – играят така, сякаш това е моят живо ...

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата. ...