Вземи, изследвай тялото ми днес,
виж от какво съм аз направен.
Прави ми тест, след тест, след тест.
Отговорът простичък е, но е славен.
Вземи парче от всяка моя тъкан. ...

Радвам се когато си до мен
Ти си слънцето в моя ден
Влюбих се ужасно
А това е опасно
Какво ли ще предпочете съдбата ...

ПРЕЗ ДЕНЯ НЯМА ЗВЕЗДИ
Не гледай нагоре.
През деня няма звезди.
Защо звезди да ти свалям?
Нямаш ли зeмни, реални мечти? ...

Първа пролет!
Пролет, зелена и прекрасна,
свърши зимата ужасна.
Ледът се разтопи,
земята се раззелени, ...

В мрака не намирам
до душата ти път...
Тръгна ли, все стигам
до един кръстопът...
Може би фатално греша, ...

Когато свириш, ти си толкова вглъбен в себе си, в свиренето; очите ти са затворени, те не виждат този свят, защото ти не си част от него в тези моменти, ти си далеч от околните. Лицето ти изразява емоции, непознати на простия човек, който никога не се е докоснал до магията на музиката. Докато свириш ...

Живот – пролука...
Всеки миг надзърта гладна смърт
към бухналата вечност...
Отронват се годините,
под сенките ...

Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?
Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това н ...

Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...

Ако животът ми е лист хартия – ти си моливът, с който ще рисувам.
Ако животът ми стих е – ти си мелодията, с която става песен.
Ако животът ми път е – искам с тебе да пътувам.
Ако животът ми е нежна пролет – ти си моята есен.
Животът ми ако е лесен, ...

на моята приятелка,
на Веси Михалкова
Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна, ...

Цветница
Цветето сияе,
времето мечтае,
пролетта е тук,
не се колебае! ...

За нея
Всеки казва, че щом дишаш, значи, че живееш, а щом живееш, значи, че обичаш. Всеки човек обича, защото е плод на една красива любов. За мен няма хора, които не могат да обичат. Както е казал Великият Шекспир, за да обичаш, трябва да бъдеш ("направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, д ...

Не ме въвличай в твоята игра,
защото няма как да съм нищожна
сред толкоз подлост и лъжа
любовта ни става невъзможна...
Пред мойта нежност и добри очи ...

Дин-дан-дон –
обичайте се, хора,
Данга-динго-дан -
обичайте се много,
Дан-дин-дон - ...

Една тежка любов
Там когато ме остави,
Кога моето сърце разби,
Когато приятел срещу приятеля изправи,
Заради теб приятелството се разби. ...

Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...

"О"
прибирам си сърцето в буквичката “О”
(с аритмиите всеки сам се разпорежда)
докато съчувствам на дъждовното дърво
ще стопля някак следващата ти надежда ...

Припомняй ми, приятелко, през нощите,
през дните, във които
сълзите сливат се със кръв и давят гърлото...
Напомняй ми за болката, за истината,
рисувай ми апокалипсиса, ...

***
Снегът е далече,
а душата ми се пробужда под сняг
и е объркана в тази вечност
от безкрайна житейска тъга. ...

И поезията със тебе си отива
от мига, когато не понечих да те спра.
Реалността остава все тъй сива,
безръка, безнадеждна и сама...
А аз се рея там в небитието ...

Пак започва война,
всички вкъщи се крием
и крещим “Свобода!”
пред екрана и пием.
A далече от нас ...

Пада нощта и сякаш с магия
се сплитат ръцете ни в нощния хлад.
Чувства събудени, мисли - стихии
бушуват. Обзема ни сладкия глад
за нежно докосващи кожата устни, ...

2010
Имам само две години надежда
Да те срещна случайно сред нищото,
Да вкуся солта на живота
от твоето тяло. ...

Носиш ли име
на цвете и вече
гледаш към слънцето
и по-далече,
че... както сами ...

Понякога мечтая си за нас,
но обърквам се и нуждая се от компас...
Приятелството ни не искам да развалям
и все повече и повече пропадам...
Сякаш не съм същата, ...

Никога така не съм се смяла,
никога така не съм мечтала.
Имало е време, когато бях сама,
беше бреме за мен тази самота,
колко съм щастлива, ...

***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как ...

Събуждам се изморена от тежък сън в пет, пет и нещо и едвам държа очите си отворени. Никога не мога да спя спокойно в нощта преди дълго пътуване. Правя си силно кафе – катран и го изпивам на няколко глътки. Скачам бързо в дънки и блуза, нагласени предвидливо от вечерта. Слагам малко грим, колкото да ...

Обичам те в дъжда.
Обичам те в снега.
И когато слънцето изгрее,
сърцето ми до теб се смее.
Обичам те късно през нощта. ...

Цъфнаха цветя шарени.
Скокнаха моми галени
в росата да се измият,
върбови венци да свият,
с пръстени да ги накичат, ...

Какво е най-дълбоката река, щом
преплувам я със вързани ръце,
до моята любима за да стигна
и да спечеля нейното сърце.
Какво е най-високият хълм, ако ...

Дървото и вятърът
Дема и Сар бяха решили да се оженят веднага щом и двамата навършат по осемнадесет земни години, а с това и пълнолетието си. Но те живееха на Дилема, която е странна планета. На размери е колкото Прародината Земя, но атмосферата ù е толкова плътна, че над повърхността е като течност ...

“Нощта безброй чудовища създава,
но смел ги срещам с весело сърце.
Във мойте вени колко огън пламва
и колко жар във моето сърце!
.................................................. ...

ПРОЩАВАНЕ С ЛОТОСА
(в памет на Петя Дубарова)
Напускам те,
а всъщност те обичам
(избирам с болка този смъртен грях). ...

ЧИКО ЧИКОВ ЖУРНАЛИСТ
В редакцията беше задушно и напрегнато. Утре трябваше да излезе юбилейният брой на партийния вестник. Всички бяха под напрежение. Искаше се нещо изключително. Щяха да поднесат подарък на Първия – специално отпечатан брой на луксозна гланцова хартия. Той щеше по-скоро да прилича ...

Вятърът ли нощен ме повика,
с него да поскитам по света?
Или пък Луната пълнолика -
с нея да будувам
през нощта? ...

По устните ти
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана. ...