Болиш ме, момче
„...аз те боля и няма спасение“
Калин Донков
Болиш ме, момче!
Само как ме болиш... ...

Хей ти, красиви млади човече,
защо си унил и печален?
Някой ти каза, че бил си обречен.
Или пък сън си сънувал коварен.
Надникни в себе си, погледни синевата, ...

Като теб, като мен
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце. ...

Няма те...
Няма те... Пусто е без теб!
Няма го щастливия ден,
няма ги думите скъпи за мен!
Слънцето не се усмихва вече, ...

Не умея да рисувам,
но това е, защото съм дъга:
по природа - цветна,
по съдба - след дъжд.
Идва слънчев ден. ...

Ще дойдеш ли, лелеян ден,
когато в мига уединение,
ще зърна къс небе над мен
да пламне в съжаление...
Под сняг и вятър съм готов ...

*
* *
Загрижени от тежко ежедневие,
залисани в проблеми и дела,
забързани – да сме във крак със времето, ...

Къде ще отида без теб?
АЗ НЕ ЗНАМ!
Ще гледам в тъмнината...
Ще говоря с тишината...
Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата. ...

Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата. ...

Не бързай да си тръгваш,
ще поръчам още бира!
Постой така, във длани взел ръката ми!
Къде отиваш устремен?
Във празната квартира ли? ...

Водата огън да обича –
смята се за неразумно.
Към него ако се затича,
пречи му докрай да лумне.
И той, дори да я харесва, ...

Ако можех, когато ми липсваш,
с мисълта си да стигна до теб,
в тишината до теб да се сгуша,
бих била по–различен човек.
Ако можех, когато поискам, ...

Провокирано от
(... вещаеха зло тези ветрове...)
Бездомна утрин -
снегът затрупа прага.
Танцувам с вълци! ...

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...

Прозрачен в мисли и копнежи,
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...

Сложи ми пръстен от платина.
Свали го от небето, от Луната.
Магия направи ми да не скина
връзките на обичта ни свята.
Легло от облаците ми изваляй. ...

Аз мечтах...
Мечтах със сълзи на очи за бъдещето... Виждах мечтите си до една изхвърлени на бунището за мечти и надежди...
Мечтах, леко натъжено, че сенките, които ме съпровождат, са спечели войната в моята глава и ме водят по своя низък път... всеки прокълнат ден.
Мечтах, вече може би отчаяно, че з ...

В нощта
Навън е нощ! И някакво вълшебство
отчупва си парченца от света,
потапя ги във злато и с блаженство
ги връща пак по техните места. ...

Самотни капки дъжд
се стичат по стъклата...
Обляни в тъга по теб са
дори и улиците тази вечер...
Очите си притварям плахо ...

И сега какво?
- Стоп-кадър.
Драмата завършва ей така.
Ами живите?
- Те нека страдат. ...

След всичките заглавия
остана ли ни време
и колкото и трудно да е
по себе си отчупените думи
да прелистим... ...

Малко съжалявам,
че изпуснах те тогава...
Беше лято - топло и горещо,
обичаше ме ти - аз тебе също!
Но какво направихме със тебе, ...

Във гримьорната си слагах
маска весела от грим,
Към корсета си посягах...
някой влезе: - Да вървим!
Залата шумеше силно, ...

Пак по Нета пиша
приказки едни.
Сняг навънка кишав
друга пък реди.
Де да може трета, ...

Репортаж от Гърция: Във фабриките на България
(Преразказ с елементи на разсъждение)
09.19 ч.
Четвъртък, 28.10.2010, Атина
Събудих се посред нощ от дъжда, който барабанеше по стъклата. Въртях се в леглото, станах, направих си кафе, запалих цигара, пуснах компютъра. Докато си пиех кафето, се замислих, ...

Не гледаш в мен, а встрани,
очите ти остават ми спомен,
болнави сякаш са те,
бягащи, не искащи мен.
Играеш с мен като играчка, ...

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне, ...

След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...

ОГНИЩЕ
Сред къщи-палати е малката къща,
в която мил спомен несетно ме връща.
Пристъпвам с походка и тиха, и плаха
към хората скъпи, към родната стряха. ...

Време е със болката по теб да се сдобря,
в мен да я поканя - стене премаляла,
раните дълбоки през усмивка да простя
и легло да ù постеля - там във ляво.
Време е със болката по теб да се обичаме, ...

Аз съм малката Медунка -
от цветята правя мед,
за утеха и за лек.
Моят мед - за теб букет:
от ухания, усмивки, ...

Вятърът духа силно,
а с него моите мечти,
забързали се незнайно
накъде, просто и бързо
отлетяха... ...

Ако заплача
Там някъде в здрача
С грохот няма да падат
Сълзите ми
Няма да се сгромолясат ...

Сори, пич!
Вече няма моето сърце
само тебе да зове!
Вече си никой за мене
и не ме интересува аз коя съм за тебе! ...

Ходя,
оставам.
Водя,
не давам.
Тичам, ...

От някого да тръгнеш... със любов,
да кажеш сбогом, после да останеш
в душата му нетленна цял живот
и спомени - огнища да запазиш.
С усмивка да му кажеш: хубав път, ...

Когато тъгата във мене се разстели и се сетя за теб.
Във главата ми няма друго, освен това - дали споделяш моите чувства.
И знам, че дори да не е така, аз ще продължа напред, по-силен отпреди.
Но горчивината във душата остава.
И да, знам! ...

Въпроси…
Всички думи отдавна ли са изказани
от някой друг преди мен?
Болка ли носи всяко познание?
И единствено Бог ли е съвършен? ...

Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...

Сърцето ми е рана жива,
ранена бе и моята душа.
В окови - дръзка и неукротима,
обвита в безнадеждна самота.
Светлината там не ще надзърне, ...