С бесовете си трябва да се преборя,
изтърбушили мойто сърце.
Хей, нищо лошо не съм ви сторила!
Не го мачкайте в косматите си ръце!
Караконджули, не карайте плътта ми да стене ...

С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...

Когато адски ми е тъпо,
отварям "Откровения".
И знам, че ще открия лек -
за моите съмнения.
Много пъти съм самотна ...

Ти си видял!
Ти си живял!
Ти знаеш твърде много!
Но си запомнил, също си копнял...
Но сам си лъгал - твърде много! ...

Крещя... Но май във себе си. Някак е пусто, а отвън още не вали.
Тъжно е как загубих истинската си същност в чашата с водка и малко сироп... От онези сиропи – от сълзи, които пием всяка вечер след работа. Уморени, забравени, малко отпаднали в сивото на деня си...
Бягам ли? По пътеките на цигарения д ...

НЕ ЗНАЯ
Не зная какъв ще е утре денят,
дорде нощта да тъче не започне
от светлосини откъслеци плът,
които на ден да приличат. ...

Художникът, накуцвайки, стативът си под мишница изнесе, платно опъна и градската чаршия оживя. Калдъръмът се развълнува, задиша на пресекулки, а сетне кихна и дори се разсмя. Врабчо клъвна от едно геврече отронена троха и навреме отлетя. Котакът, засукал мустак, не издържа и ядосан - изръмжа. А лате ...

Сън
Мислех си за теб, за мен, за нас.
Сладки спомени пробудиха носталгия.
"Липсваш ми" изрекох аз на глас.
Сън ли е всичко между нас, аналогия? ...

Знаеш ли, че...
Ако имам теб, никога повече няма да поискам нещо за себе си.
Ако имам теб, ще съм реализирала най-голямата си мечта.
Ще съм постигнала непостижимото, невъзможното.
Ако имам теб... повече никога няма да плача от болка... ...

Кой ми открадна
омагьосаните сънища,
в които душата ми пътува
и някой ме целува
насън... ...

За виждане напред - не знам,
какво ще се случи с нас?
Бъдещите пиксели вече са там
и няма да се измъкнем от тях.
Дали ще са бъдещи разговори, ...

Ела с мен да отплаваме на борда на кораб с платна от пеперуди.
Или бавно да изчезнем във влак без релси.
Да тръгнем на автостоп на албатрос извън одрани облаци на живота.
На кораб с платна от пеперуди.
На един влак без релси. ...

Интервю с Николай Андреев IV
"Демокрацията у нас удари жестоко рок-музикантите."
(последна част)
Колко време живееш вече в Норвегия? Кажи нещо за хората и за тази страна, харесва ли ти и има ли неща, с които не можа да свикнеш?
В Норвегия съм от 24 години, живея в Осло. Норвегия е изключително краси ...

Не мога да не се влюбя
Мъдреците казват, че само глупаците се хвърлят през глава.
Но не мога да не се влюбя в теб.
Трябва ли да остана?
Ще бъде грях ако не мога да се влюбя в теб. ...

Откакто осъзнах се си записвам
на мъдрите им опита събран
в хранилища. В идеите улисан
ме люшкаше безбрежен океан.
Днес бродя из пустинята без мисъл ...

Нейде там на край света,
в галактика една
съществуват две слънца.
Най-обичаните същества...
Нейде там на край света, ...

Вечер над Хаджи Димитър,
ох, какви аромати, ох, какви пикантни истории,
аз бях никаквец, и все пак водех разговори и дишах, нали?!
Нали обличах дрехи всяка сутрин, нали нещо ядях,
нали излизах, дори без ме гледат, обичах нещо си там, ...

Поне за миг се вгледай в цялото!
За миг поне спри мислите прогнили!
Веднъж поне подкарай ралото!
Поне веднъж земята да засвири!
А музиката – тя отдавна чака, ...

Душата ми е гълъб болен,
изгубил своето крило,
угаснал поглед вперил
в синевата, в своето било...
Било е лято, и било е волно. ...

На студения плаж сред човешки боклуци сред пепел и прах
На мъгливия бряг пристан последен за уморени тела
Отворих очи
След битки печелих и губех проливах и своя и чуждата кръв
победите нижех на меча с мрака пропит ...

Обичам да ме посрещаш така –
с цветя, рози и любовта,
която всеки ден ми даваш
и от сърце ми подаряваш...
Обичам да ме гушкаш, ...

Със сълзи на очи пиша всяка дума,
с трепереща ръка пиша всеки ред,
но с вяра в сърцето,
че все пак ще ни останат хубави и добри спомени,
спомени, които ще ни топлят в хладните нощи, ...

Гласът на сърцето ми замира,
с усмивка говорело до вчера.
Под ръцете ми твоят ритъм спира,
за мен единствено задъхан и верен.
А кънти в тебе ехото на страха, ...

Празни думи,
а прорязваха заблудата
и сляпо потъвах
в мълчанието ти.
Бориш се със себе си, ...

***
“Здравей, Христина” – с поздрав тих
пристъпваш в мене като в църква.
Мълча –
от себе си те скрих... ...

Трябваше да знам,
че това е грешка.
Трябваше да се спра,
но не можах.
Всичко стана така, ...

Съобщиха ни за ужасно престъпление, което се е случило в центъра на Варна. Извършено е било смразяващо кръвта убийство в апартамент в тридесетгодишна кооперация.
„Същинска касапница!”, коментираха очевидци на престъплението. По техни думи жертвата е била нападната, докато се е запътвала към кухнята. ...

Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окаче ...

Това е песен, която написах през 2007 г. Сега реших да я презапиша и преаранжирам наново. Музиката и текстът са мои. Надявам се да ви хареса.

Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,
докосвам го, но болката не спи...
И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,
боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,
подава се кост и... нещо мокро с нея, ...

Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата ...

Спри се!
Спри се!
Спри се!
СПРИ!
Спри и се огледай! ...

Бях високо в Стара Планина. Вървя по най-обраслата пътека и се опитвам да си поправя път през високите закриващи ме храсти. И докато минавам през тях, се опитвам да не мисля за слабата болка, която бива причинена от забиващите се в ръцете ми тръни и бодили.
Започва да се стъмнява. И заедно със заляз ...

Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила ...