Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...

Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво, ...

- Представям ви - каза Сержант пред новите попълнения. - Нашите нови инструктори: ефр. Гар Ван, ефр. Черната Пантера Ра, ефр. Ко Та Рак, ефр. Но Щен Вълк, ефр. Мрънкалото и ефр. Сянка. А сега си починете, защото от утре се заемаме сериозно с обучението ви. Свободни сте!!! - изрева накрая сержантът.
...

Сам че съм, мира не ми даваше,
от сън будеше, в ужас хвърляше.
Няма ли момиче - добро, жизнено, красиво,
чието сърце не е цвете бодливо?
Но ето, че те видях, ето, че повярвах. ...

Изсипва се между пръстите Му
Пясъкът на Времето
в Пясъчния часовник на Вечността.
Всички сме песъчинки,
преминаващи през Ситото на Истината. ...

Влакът
сериал
Планините около град Барион, Южна Франция, 8-ми май 1923 година.
Овчарят Бернард току-що бе подкарал стадото в огромната поляна. Още бе тъмно, макар че слънцето скоро щеше да се покаже. В тази голяма тревна площ имаше храна в изобилие за животните, и затова Бернард я предпочиташе. Имаш ...

И сега какво?
Гледаш ли?
А мен виждаш ли?
Не това!
Това не съм аз... ...

Не съм канила гости в душата си.
От какво така силно боли?
Болят ли следите от сълзи в очите ми?
И защо не спира да боли?
Не съм искала помощ от никого - ...

Защо не съм певец и аз,
певец, като Човекът-Глас,
да вия цяла нощ срещу луната,
да заглушавам кучетата в махалата.
Защо не съм голям ...

Есенно ми е...
Нанизаните кръпки по асфалта
и от масло засъхнали петна.
Зашит е сякаш булеварда,
навлечен в дрипави листа. ...

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. ...

Змей горянин ли залости твоята душа далече,
че не идваш ми на гости и те никак няма вече?
На мегдана ми пустее - сал чергари на мастика...
Но къде е тя? Къде е? - болка от сърце ми вика.
Другиму ли вече даде тез очи - маслини черни? ...

Лъжи ме, хайде, излъжи ме, поне веднъж кажи ми,
че желаеш ме, да бъда твоя, че копнееш за душата моя.
Покажи ми ти сега как влюбените прекарват нощта.
Заведи ме там, заведи ме сам, бъди за мен не само блян.
Позволи ми да ти дам това, да бъда тази, която никога ...

RoRo - Беше Преди
Отварям очите си... Макар да НЕ искам
НЕ искам да чувам, ушите притискам
НЕ искам да знам в какво се превърна
Човекът, който живота ми върна ...

Да си поет велик е трудно
във време на печал и самота,
да си прекрасна фея, зная,
но не и блудница една.
Комерсиална си, аз виждам, ...

Змия или гъска
все съска...

Sunrise avenue - Wonderland
Dream on you boys!
I know it feels cold around now,
but we will raise our voices someday.
Leave the past behind, ...

СРЕЩА С ЕДНА СЛАВЯНСКА ДУША
Още при първата ни среща с главния лекар на съветската болница в Техеран - Николай Николаевич, си допаднахме взаимно и скоро станахме много добри приятели, каквито останахме и след това.
Ще се опитам да разкажа само няколко от многото случаи, свързани с Николай Николаевич ...

Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...

О, Боже!
Ти ме спря!
Протегна длан…
След толкова години –
късна среща. ...

Привличаш ме, силно ме притискаш,
разпознавам твоите ухания и потрепвам.
Чувствам се силна, безмерно щастлива.
Единствено теб желая и обичам.
Заповядай ми нещо, ще ти го дам - ...

Конят
Искам да съм
като коня -
див, свободен,
властващ над света. ...

То…
Безкрайна черна дупка,
безброй проляти сълзи,
вечно тук нещо ще тупка
и в прахта ще пълзи... ...

Като омекнала посред декември зима
и дъжд разкашкал пухкавия сняг,
разкалват мислите ми -
очила в мъгливо време,
изтупани лъжи във лъскав фрак. ...

Нечута, есента пристъпва,
златисти кичури развява.
Раздаде плодовете скъпи...
Не се дочува вече врява
в бахчи, в градини, по лозята ...

Да, ти, точно ти, ти, който четеш това, как се отнасяш с хората около себе си – уважаваш ли ги, или ги обиждаш заради недъзите им? А ти видя ли своите преди това? Какво ти дава право да потъпкваш самочувстието на другия или вече дават пълномощно за това?! Защо не се поставиш на мястото на човека, ко ...

Ако те докосна,
ти дали ще заблестиш?
Ако те докосна,
ти дали ще зазвучиш?
Като онази песен, ...

НЕДОСТЪПНА
Ти влезе ми в ума, откакто те видях,
в сърцето ме прониза.
За тебе съм готов и на финансов крах,
и на душевна криза. ...

Каква деликатна Луна...
наметнала златна жилетка.
Оплита спирали дъждът
във някаква вторнишка плетка.
Накапани, жълтеят покриви - ...