Представете си гора, прилича на житейската гора, толкова преплетени са пътеките, а телата приличат на дървета, повечето с негодни за употреба плодове, пълно е с дънери, изсъхнали стволове и падащи клони, на места е непроходима.
Съумееш ли да се изкачиш по сивата скала, край гората, гледката е величе ...

Любовта не е непозната
Кой знае от къде духа студеният вятър?
Попитах приятелите си, но и те не знаеха.
Кой съм аз, че да смятам че любовта,
любовта не е непозната. ...

Прощавай, татко, но вече
няма тежест твойта дума.
Даже лекичкият вятър
я вдига като ланска шума...
Знам, след дъжд ще ме подхлъзне. ...

Приятелю мой, недей тъгува за мен.
Аз съм все още тук, въпреки че не ме виждаш.
Аз съм точно до теб всяка нощ и ден.
Аз съм всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш.
Стига да ме държиш жив в сърцето си. ...

Няма кой друг Моя Живот
вместо мен да живее.
Да, така е. На Съдбата от тотото
този жребий изтеглих. Умея
всяка раздадена ми от Небето ръка ...

Една сграда остана за мазане.
Бойко: Пак ще ходя с лазене.
Още малко остана за Шенген.
Всички гафове са от мен.
Хуморът ми е за липосукция. ...

Пристъпвам в здрача, искам Теб
и търся нежната ти близост.
Уханието на дъхавите ти коси
безкрайно силно ме влудява!
Докосвам кадифената ти кожа, ...

Кой си ти? Как си го решил,
че имаш право без избор да ме оставиш?
Кой си ти, който в сянка си се скрил,
а мен в обвинения ме давиш?
Къс съм аз от твоя живот, ...

Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...

Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани.
Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква при ...

Разчитам по чаршафите на душевната морга
пулсограмата на тишината -
"Тялото е Fata Morgana!"

По здрач се връщам
в тази моя топла къща,
целия ми свят е там събран -
вълшебство в малката ми длан.
Аз сама съм си я сътворила, ...

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...

Моят път
За добро или за лошо
не ме пипайте, ви моля,
израних се в тая пошлост
накамарена от воли. ...

Дали ще има на света
още един поет без муза,
който наивно като мен
да пише, без да му е нужно?
А само липси да реди ...

Тихичко пристъпва тя
и те хваща за ръка,
обещава ти, че ще е тук,
когато нямаш никой друг.
Знаеш, ще те подкрепи, ...

Посвещавам на дъщеря ми!
Ти си
малко слънчево момиче,
радост на тати и мама.
Ти си ...

Не чуваш ли, че всяка нощ те викам
под къдрава от знойна жад луна,
прозорците, и те за тебе питат,
с разтворени в очакване крила.
И потреперващи от хлад, звездите ...

По дяволите тъпите клишета.
Да живее любовта в кавички.
Народа обича да сърба шкембета.
В МОЛа подаряват цвички.
Промоция на чувства с намаление! ...

Terra Naomi - Say It's Possible
I see the lights are turning and I look outside
The stars are burning through this changing time
It could have been anything we want
It's fine, salvation was just a passing thought ...

* **
Владимир Висоцки
Шлосер бях аз със шести разряд и
пръсках свойта заплата без жал.
Вземах винаги колкото трябва ...

На моите родители
Нямаше да бъда аз на този свят,
ако не бяхте вие мене сътворили,
мислите си искам аз да споделя,
обичта си силна към вас да изразя ...

вместо папагал
от дланта ми кълве
говореща дъга

Защо ме обикна,
защо, ми кажи,
какво в мен обикна,
тез зелени очи?
Защо ли аз съм плакала, ...

Ще играя хазарт срещу целия свят
и сърцето ми нека лихвари да вземат -
искам с теб само днес аз да бъда богат,
на рулетката слагам: частица безвремие.
Всички мои мечти ще заложа – ва банк, ...

(на Краси Йорданов с намигване)
Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.
- Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.
Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една п ...