Дъждовно прераждане
В този дъжд, който днес се излива навън,
ще изкъпя душата си бяла.
Като птица, прелитаща в тихия сън
на дете, от умора заспало... ...

Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри. ...

Не ме осъждай за това, което ще направя.
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...

Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...

- Лети ми се!
- Крилете ти кървят!
- Лети ми се!
- Небето е за други!
- Лети ми се! ...

Пътеки тъче
есента златокоса.
Тръпнат ятата.

I
Залезът се изрони под ноктите ми.
Спи сълза в сърцето червено на нара.
Все полудявам до неузнаваемост.
А нощта чопли несресани спомени. ...

Мразя те, защото си щастлив
и по бузите ми сълзи се стичат.
Мразя те, защото моят ден е сив.
Мразя те, защото те обичам!

Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.
Монарх, господстващ в настроението е самотата ...

За мен ти беше
Ти беше пристан, сигурна утеха,
усмивка в сивия ми ден.
Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,
когато на самотата попаднала съм в тежък плен. ...

Казват, че Дяволът е в подробностите. Мисля, че същото може да се каже и за Господ. Той също е в подробностите. Но с тази разлика, че ако Дяволът е в онези подробности, които не можем да отминем, то Господ е в тези, които с лекота отминаваме всеки ден... В тези толкова лесни за отминавване подробнос ...

Твоята игра
Нека те погаля с нежност, която не си усещал досега.
Нега те прегърна с топлина, която не си чувствал досега.
Нека те целуна с жажда, която не си вкусвал досега.
Нека те любя със страст, която не си изживявал досега. ...

В прегръдката на тишината...
живея без мечти...
Поглеждам тихо през прозореца,
в очите ми валят сълзи.
Навън е тъмно и студено... ...

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА
С мислите в утрото пътувам и се питам -
ще стигна ли до изгрева - сама?
Дали с годините пораснах?
Дали в живота - себе си познах? ...

Защо това сърце не бие за мен?
А е само звук от вятър породен...?
Две очи блестят отново в този ден,
а слънцето е сякаш на болката във плен...

Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...

Една снежинка те усети
Посветено с много топлина
В този студен и замръзнал свят,
осеян с преспи, поръсен с хлад,
пропит от мъка за обич с глад, ...

И въртят се светците
над катедралния храм
и времето отмерват -
дан, дан, дан....
Камбанен звук отеква във ефира, ...

Сгушена в скута ти,
смълчана и тъжна,
с очи на сърна
и душата на гълъб,
горяща от обич, ...

Мечтая...
отново да усещам
дъха ти по мен...
Мечтая...
отново да ми кажеш, ...

Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...

Пухкав сняг се ръси през сито.
Навън всичко сиво е вече покрито.
Бели покриви и бяла земя,
Даже луната е бяла сега.
Коледна песен край мене кънти. ...

Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...

Плясък на крила
Разбуди тишина
Морето в мене
Полудя...
Надигна се вълна ...

Искрят, искрят елховите дръвчета
и нежната им песен ме приспива!
Изгря звезда вълшебница... и ето,
че стана светло, топло и красиво!
Снежинките рисуват бяла зима, ...

От тебе заблуден съм, неразбран,
да се боря ме остави сам.
На невъзможности да отговоря,
та на сърцето пътя да отворя.
Но как така, къде и как? ...

Нямам нищо по-лично от миговете преди да заспя, тогава съм сама и съм себе си. Понякога заспивам преди да си намеря страницата в книгата (така и не се научих да си я отбелязвам), понякога разучавам сенките дълго, дълго. Ей такава съм - хем различна, хем малко скучновата. Още се усмихвам, още се смея ...

Не беше ли вълшебен онзи миг,
когато твоята любов ме озари,
и мрака непрогледен в мен
превърна в бляскави звезди!
Не беше ли вълшебен онзи ден, ...

Поезията, рисуването, създаването на музика и въобще на изкуство, са действия, водещи до продукт на даден човек, който е изразил определено състояние на душата си чрез букви, краски, ноти, танци и т.н. Това е специфична вибрация и когато друго мислещо същество чуе, види, разбере и най-вече усети тез ...

Двама мъже, вплетени в един.
Това си ти, моя радост и тъга.
Обичащ ме силно и така презиращ ме.
Любовта погубва те изцяло.
Стопля детското ми изражение твоето сърце. ...

Все още ме боли гърбът от дългото пътуване.
("Какво си правила?" – се смеят вкъщи.)
Какво, какво – направо станала съм луда,
от толкоз път отиване и връщане!
И толкоз хора срещнах, имах страшно много работа! ...

Тъгата на Бургас
На Петя Дубарова
Днес приюти ме твоят син Бургас
под твоето небе във Морската градина,
и слушах го, стаила дъх и аз, ...

Викай, плачи, удряй,
но недей да мълчиш!
Убиваш ме повече,
когато го правиш.
Мрази ме, а после, че ме обичаш, кажи ...

Препускат с бясна скорост светлините,
играят своя странен, вихрен танц,
излюпени в гнездата на слънца, обвити
във облаци от звезден гланц.
Поели из безкрайните пространства, ...

Животът е така прекрасен,
когато споделен е,
когато можеш да си сътвориш земя,
когато можеш да измислиш зима в лято
и да откриеш чудеса, ...