Натрупана обич - вода животворна,
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна,
пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден, ...

Виж в очите ми, колко ми значиш.
Зарад тебе се смеят, зарад тебе и плачат.
Защото всичко, което правя, го правя за теб...
Вплели ръце, вървим напред. Свят обет.
Не казвай, че няма за какво да се боря, ...

засвири нощта
със пръсти от небе
по клавишите звездни
мелодия минорна,
тъжна ...

Есенни листа...
Колко много въздишки!
О, ветре, поспри!

... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...

Случайно си заседнал във началото,
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...

КАТАСТРАФА, ЙОВАН И КАФАНА
В началото на октомври 1996 година домакин на поредното експертно съвещание на дунавските страни беше БРП (Българско Речно Плаване). Съвещанието се провеждаше в черноморския курорт „Златни пясъци”. От името на „Bayerischer Lloyd AG”/Германия и DDSG/ Австрия участвахме аз и ...

О, скъпа,
искам да прескоча този праг!
И да те грабна.
Вихър да сме... В моя впряг.
За да вържеш ...

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...

''Прощално''
Здравей, Слънчице!
Много мислих...
Всъщност,
не съм преставала да го правя... ...

Ах, къде изгубих ключа
за моето сърце?
И как да го отключа сега,
когато го иска едно момче?
Беше в моите ръце ...

Очакване, което с времето превръща
онази тръпка нежна на гръдта
в разпятие, във вик, в болежка.
Душа от пламък в пепел сред жарта.
Когато дланите небето не докосват ...

плъх в дупката си скрит
с подъл страх в сърце прикрит
аз очаквам в тъмнината
да почука на вратата
някой който и да е ...

Ех, поезийо моя, ето - пак ме предаде,
обеща ми да мълчиш, но, уви, ти пак ме издаде.
От себе си куб лъжи създаде,
ала в замяна ти нищичко не ми подаде.
С теб в незнайни страни пътувам, ...

... в портокаловия здрач на улична лампа
мократа паяжина на клоните на дървото
улавя продължения светлина...

Заливат те вълни от спомени.
Вземат въздуха ти.
И аз съм там, и те спасявам всеки път.
Никога не бих ти позволила да се разтопиш...
... в ръцете на спомена. ...

Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...

Царството на сенките
Искам да знам дали съществувам?
Жив ли съм или на такъв се преструвам?
Какво бе с теб и какво е сега...
Истина или лъжа бе любовта? ...

Искам да си дойдеш,
искам да ми подариш
прегръдка и просто
да ме зарадваш...
Ако има начин, ...

Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете. ...

НИЦШЕАНСКО
Аз,
който насила умирам
е защото обичам живота
повече от вас! ...

През нас…
По твоето тяло скитат косите ми…
Над кладата пръстите пърхат…
А аз съм жадна! Отпивам следите
от една мечта на пламъка дързък… ...

През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Неканена разцъфна пролетта.
Неканена, но тъй желана!
Незнайно как си спомних любовта
и в сърцето ми възкръсна стара рана...
Спокойно си шушукаха листата - ...

Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

Самотна заспивам,
а толкова близки
заспиват със мисъл за мен.
Но никой, но никой
от тях не поиска ...

Нема 'лабаво при Яне.
Някого като подхване -
и до дупка ще го гони.
Справедливост, ред, закони –
все за тях нали ратува, ...

Щастие, нещастие,
път, писмо, любов...
Едно, две...
падат на земята те,
в марша луд ...

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

И додето претърсвам далечни небета
с изранени от скитане ум и нозе,
като кърт, сврял резците си в корен на цвете,
ноемврийският студ ме гризе.
И не мога да стопля изобщо с дъха си ...