Попътно
На Галина Вълчева
Аз вече имам своя дом:
женица кротка, грижи прости.
А ти защо нахлу със взлом ...

Песенно капеща свежест
Заваля... И е хубаво -
песенно капеща свежест...
В локвите тичат усмихнато влюбени,
под капчука играят, подушват се нежно. ...

„Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.”
Борис Христов ...

Защо ли никой не те разбира,
защо разочарованието не спира,
защо ли животът не дава и грам мира?
Какво ли е нужно на хората да разберат,
че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота, ...

След изгрева на черната зора
розата там увехнала стои.
Капят изсъхнали листа
Тя мисли си, че на зимата ще устои.
*** ...

За Вили, която си пожела нещо Специално!
Ах, как искам да те трогна,
не знам за 1 час дали ще смогна
да напиша нещо тъй красиво,
специално, важно и Диво?! ...

ЕДНА Жена НА 43
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най- ...

Пролог
Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въ ...

Боси локвички
от стъпалата ти
пошляпват,
сред множество
ухания от страст. ...

Две сродни души във безкрая се срещат,
лумват сякаш хиляди огньове,
две сродни души, вдъхновени, горещи,
озарени от Божествен полъх.
И тогава небесата мигом се разтварят ...

Води ме твойта ръка
по пътя на златната есен,
листопадът, вместо с тъга,
изпълва сърцето ми с песен,
а от самотните пейки в парка, ...

Мълчанието е прилепваща жажда,
а жаждата издъхва с последния дъх
на отправените очи в откъсването на деня
и някъде някога в глухарчето, светът бе целия мъх,
а сега вече е разпилян от посоката, ...

***
Когато те споходи любовта,
горчилката на дните утаява.
Светът разтваря пламнала врата
и времето послушно се стаява...

Здравей, любима! Помниш ли ме още?
Забрави ли ме в пъстрото небе…
Аз бях измръзнал труп на дълги нощи,
но бях в косите ти ухаещи… и в теб.
Бях шепа недорасъл спомен, мила. ...

До скала вековна ручейче минава,
то на нея все говори и я занимава.
- Бър, бър, дър бълбук,
радваш ли се, че съм тук?
Мно-о-го съм живяло, ...

Светец - храбрец с копие в ръка,
безжално тъпче Дявола с крака.
Св. Михаил всяка къща посещава,
искаш-не искаш, той обещава:
Последен дъх и да те отведе, ...

Вървя по улиците мокри
и ставам истински мечтател,
да намеря човек с очи кротки,
който да ми бъде приятел.
Търся нещо близко, нещо сродно ...

Огърличи ята
изнизват
от шията на Есента
жълтица Време...
Кесията на Лятото ...

Поет
Ти ме направи поет,
за теб аз много писах,
за теб, за усмивката,
която не позволява ...

Ти жабчо носиш на ревера.
Целувам те! Ще те намеря!
Любов! Пътека! Орисия!
Това е нашата магия!
Прегръдка нежна и докосване. ...

Понякога скитам се нощем
по пустите улици,
търсейки своята сред плеяди звезди.
Нерядко тогава аз срещам
хора с пропилени съдби. ...

Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...

Какво се случи? Падна гръм?
Или земята се разкъса?
Нападна ме кошмарен сън
и струна някаква се скъса.
Отприщи се запушен вик ...

Стига с толкова мечти за късмети.
Нека отидем да си купим "Кубети".
А после да сложим в чая медец –
бързо, пийвай го на екс!
Прави се, че слушаш урока по математика – ...

По керемидени улеи спусна се здрачът
и прокапа във струи от тънки мъгли.
Заспива денят, а аз... не, не плача,
а трепка усмивка по моите устни.
Свободен си тръгва, не бързащ. ...

Денят ми става
като вечер тъжен
и хлипанията
полепват по завесите.
Защото ти ми липсваш... ...

Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.
Тя е вечното лято и рая, ...