Да можех надежда да давам
Да можех надежда на всеки да давам,
да топля измръзнали нечии ръце
и с цвете света да загръщам и багря,
и слънце да вграждам над всяко небе. ...

СТЕНЕШ
Стенеш
и с въздишка на уста
палиш светещо огниво.
Пепелта издухваш след това, ...

Исках с теб да изживея дните,
твойта болка - мен да ме боли,
исках да ти подаря звездите,
но ти не позволи,
от страх да не остане наранена, ...

Забравена от Бога,
във нежна самота обвита,
измислих си живот -
реших, че мога да обичам.
И в своя илюзорен свят ...

Човек трябва да мине през много неща -
за да стане това, което е сега.
Животът му поставя различни препятствия,
за да стане по-силен и да няма последствия.
Може да пада, да страда, да иска да крещи, ...

Р Е К В И Е М З А Е Д Н О А Н Г Е Л Ч Е
________________________________________________
Огньове! Огнена. Огънче...
Пламъци! Пламенна. Пламъче...
Тръгна си със очи изпепелено угаснали. ...

Една любов недостижима.
Една любов задънена.
Една любов, една мечта,
една мечта, която сбъдна.
Една любов, която сътвори. ...

Охлю Бохлю много тежка къща носи,
а дечицата му вечно ходят боси.
Там на покрива какво ли няма...
слънчева батерия,
антена сателитна най-голяма. ...

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...

Късче от лятото скрих в душата си
да ме топли през дългата зима,
с нежен спомен завих самотата си,
болката в мен стана незрима.
Много мъка в сърцето ми има, ...

Нищо не усещам -
ужасно съм объркана!
Побърках ли се,
или съм живяла в сън?!
А той с какъв сюжет е - ...

Де що видя, не пропускам.
С всичко искам да се кюскам!
Все едно ми е главата
не момчешка, а рогата.
Кюскам тате, кюскам мама... ...

Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама, ...

Небето бе сиво и тъмно.
И мрачно. И страшно. Навред
отекваше шум от стъпките сънни -
разплакана рима, недовършен куплет.
Във стаята тясна гореше камина ...

В мелодия
тъжна и красива нощта се разтваря,
на нежна струна цигулчена
болката свири след тебе останала.
По безплътната ...

СЪЗВЕЗДИЕ "Любов"
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...

Бръчките на всеки са различни.
Казват - състарявали ни много -
ту на нежна паяжина приличат,
ту на синори, вдълбани от тревоги.
Те напомнят ни - годините минават ...

Като цигара, горяща в пепелник.
Животът преминава като миг.
Нека не изгаря в пепелника.
Животът нека бъде за човека
изпълнен с изгаряща любов. ...

Проклинах думите си, с които те наричах
и те крещяха, и те напомняха, че те обичах.
Сега единственото, което остана в сърцето ми,
са кървавите пролети сълзи,
които наивно бърсаха ръцете ми, ...

Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини, ...

Нарисувай ми...
Нарисувай ми щрих, ти, Поете,
само щрих, а не дълга поема.
Всяка буквичка в него да свети,
с малко думи – но цяла Вселена! ...

Дори до себе си да нямаш човек,
когото днес да обичаш,
но вярваш,че любовта съществува,
има смисъл да живееш тогава,
макар сърце да тъгува... ...

Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става ...

Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...

"Next 100 Years"
Time ain't nothing but time
It's a verse with no rhyme
Man, it all comes down to you
Change ain't nothing but change ...

Превод: Мария Шандуркова
В зимна вечер зад дворове
разлудувана тълпа,
ний през преспи и стобори
към дома се мъкнем пак. ...

Димитри удържа на думата си и пристигна още същата вечер с голям книжен пакет. Баба Елена кротко похъркваше в съседната стая след две дози Узоприм. Гостът внимателно разопакова порцеланова бутилка метакса, добави два големи тоблерона, три лъскави кутии цигари и червена запалка. Помоли Невена за лимо ...

Душата на поета е родена
от мълнии, любов и бурни страсти,
със Музите незнайни - скрито стене
в листата на житейските си храсти.
Душата на поета все будува, ...

Разхождаме се ние - аз и моята душа на каишка по тротоара в интернет. А наоколо - фраш от разходкаджии като нас!
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...

Когато на твойто - "обичам те!"
с безразличие кажат - "добре..."
Преглътни от горчивата истина
или опитай поне...
Днес ...

Някога, някъде, много далече -
в някакво време без брод,
спомен увяхнал и в сиво облечен
върна се в нечий живот.
Кацна сподавен, от никой поканен ...

Здравей, оцъклен мой живот,
отново в тебе се събуждам,
отново си на грешен оборот
и днес със теб ще бъде сложно!
И днес със теб до кокал ще боли, ...

Душата ми е черна,
но ти ела, не се плаши,
не всяка нощ безверна
крие ужас и тъми.
Сърцето ми е изтощено, толкоз празно, ...

Стига си се гърчил за измислени любови,
омръзна ми твойто просешко подсмърчане.
Наивното залъгване за някоя Единствена.
Ще проумееш ли, че всичко е преходно.
Всъщност. ...

Надеждата тук е, на твоето рамо -
малък Ангел, облян в светлина,
тя разтваря и пърха с крила
и нашепва ти нежни слова.
А след нея със царска осанка, ...

6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...

Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...