Щом ти си моята половинка от сърцето
- близнакът сроден на моята душа,
да стрием съчки от забвението
и да разпалим огън от страстта.
Във дни на Горесци да ме обичаш ...

Ще се напия тази нощ
и ще счупя всички чаши,
ще оставя свещите да догорят,
пиян, изгубен в собственото “Аз”
слепешком, отчаян ще те търся - ...

Сърце
Разкрепостена младост, шепот тих.
Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:
„Подарявам ти аз тоя стих,
подарявам го аз на душата, дето хрипти. ...

Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...

Влизаме поред унили
в баня тясна.
Тоалетната на нас се хили -
ще я бъде мръсна.
Пластмасово седало ...

Гори у мен...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно... ...

МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...

ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...

Чипоноске малка с русичка главица,
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си - ...

(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...

Боли! Боли! Боли!
Има някой –
Боли!
Никой ли не остане,
кого да боли, ...

Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...

Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.
То някога било е леко ...

Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...

Неизмислени слънчогледи,
съвсем като на Ван Гог,
с голямо жълто око гледат.
Прекрасни създал ги е Бог.
Под небето прозрачно и ниско, ...

Пак навън заваля, но какво от това,
страст изпива дъжда,
капки малки вода си играят в калта,
звън отеква в нощта
звезден път ни очаква с теб да тръгнем сега, ...

Искам да ви предам едно свое наблюдение, което, надявам се, да помогне.
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...

"Когато вън излязох, утихнал вече бе гласът
и заедно със него угаснал беше и лъчът."
М. К.
А може би, защото
уморени вече те са били... ...

Тръгнах по незнаен, неземен път,
не търсех знайни четири посоки,
не тъжах от евтини разлъки,
казах си - момиче, наслука!
Жажда утолявах с нежен дъжд, ...

Искам много неща да ти кажа...
***
Искам много неща да ти кажа...
Приседни тук – малко поне!
Канапето спи – кротко и нямо – ...

Колко
( В. Казаков )
Колко нощи облечени в бяло,
колко от тях не помня в зори...
Колко от дните изпълват изцяло... ...

Преоткрий ме.
Обичай ме – без край.
И се вълнувай -
с всеки дъх, който си поемаш,
с всеки тласък, ...

Поглеждам аз звездите -
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.
Нахлуват в мен спомени - ...

Притрябвало ми е небето ти
Освободено и безплатно
Аз си имам своите решетки
През които да гледам фалшиви залези
И за един мъничък живот като моя ...

Плътта ми е грешна. Прости ми, сърце!
Прости, че те мъча с години!
Ти си толкова малко, а силно за две...
За всичките болки прости ми!
За разума, който вървя срещу теб, ...

ЕСЕНЕН МЪЖ
Есенен мъж е дошъл и те чака,
Госпожо Любов, отвори му вратите,
чадъра е взел от метличини плакали,
той няма да влезе в тази обител. ...

Недостижимото
е толкова близо
вдишващо...
от сънищата
и никога ...

Галя те... ~
Утро ли е!?...
Нощ ли е...
Отдавна сля се Времето за мен...
И пак ...

Ще чакам неспокойно изгрева за теб,
чрез полъха на южния вятър
ще посрещам сама залези всеки път
и ще бъда несигурна в техния блясък.
Ще се питам винаги с един вечен въпрос ...

Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас ...

Кристални пуканки валят...
надеждата умирала последна.
Сънят припира - мислите пълзят,
кристални пуканки валят...
Сънят е той - Завоевател, ...

Простете ми
Простете ми, че бях егоистична
и ви тревожех с мойте малки истини.
В живота ми се сблъсках с много болка,
но оцелях, достойна за обичане. ...