„… не пройдет и полгода и я появлюсь
что бы снова уйти на полгода…”
Ти пак си с любимата Влади,
и пак за алпинистката стих пишеш.
И бъдещите души в звездопади ...

Кога ли се ражда сълзата?
Когато заспи радостта,
когато разцъфва тъгата,
когато умира мигът...
Къде ли се ражда сълзата? ...

Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...

Разбърка коктейл
от звезди и комети,
от слънчеви нишки
изплете хамак,
лъчите на слънцето ...

Когато до теб гарван долети
и тъжна песен ти заграчи,
на твоето рамо го покани
и тъжната песен ще ти разкаже.
Ти в черните очи го погледни, ...

СИЯНИЕ СЪС ИМЕ НА ЖЕНА
Заслушах се в полъха на вятъра
и чух думите ти как звучат.
За миг останах като няма
от това, което те шептят. ...

Да спра дъжда не мога, но сълзите си ще скрия...
Да преборя огъня не мога, но болката в сърцето ще затрия...
И както аз сега се сривам - и тази болка ще умре...
Тогава ще съм силна и никой няма да ме спре...

Една звезда си ти,
една звезда в небето.
Имахме щастливи дни,
но отмина времето!
Покаже ли се луната, ...

Събудих се, а нещо не беше наред.
Всичко сякаш си беше същото наглед,
но в мене само беше преобърнато.
И беше мрачно и посърнало.
Събудих се, а нещо ми липсваше. ...

Приемането на себе си, на уникалното си вдъхновение, означава понякога да изпреварвате своето време и да бъдете упорити, настоявайки на своето, доверявайки се на посланието на сърцето си, дори когато хората ви смятат за нелепи и глупави. Това е, което касае верността към себе си.
Обществото ви чака… ...

Недописаните ми думи
разстрелват съня ми,
деня ми разкъсват,
ръфат от плътта ми,
алчни и хищни, ...

Как искам само искрица
от твоята истина безкрайна
да зърна
и да притихна
пред нейното величие и простота. ...

Несвястен ще ме търсиш в луди пътища,
да ме откриеш като сянка в мрака,
но твоята невяста - аз - и своя съдница,
несретница, която все до теб си ляга,
ще прелети през девет планини в десета ...

Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да с ...

(по Оксана Стомина)
Дадох ти шанс да бъдеш свободна от тази любов.
Дадох ти право да ме познаваш отблизо, без болка.
Нощ след нощ редях за теб благослов...
В нямо мълчание звъняха само осколките... ...

Когато си щастлив, от радост грееш...
Всеки от теб неволно се привлича
и лесно е и песен да запееш,
и всеки се кълне, че те обича...
Когато си нещастен, в изпитание - ...

Щом научих
от учителя по история,
че България се е мила на три морета,
веднага си помислих за нея,
че навярно ...

Животът ми се струва като чудо,
в едно прекрасно измерение,
от сън вълшебен е събудено
или безумно е явление.
Едно-едничко знам - че е дихание, ...

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

Вечерна поезия
безмълвно изпята,
зарея нежно...
преся самотата.
Събуди се в плен ...

не е написано за определен човек...
може би е своеобразен протест срещу свръхпотреблението, замърсяването на природата, безогледното черпене от ресурсите и, както и принизяването на Морала като човешка ценност...
Поздрави и усмивки!
:)
Стрелят го, разпват, набиват на колове, ...

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

Хвърляш си
душата
някъде -
а после
я прибираш - ...

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

Чувства жертвени.
Догарят в пепелник -
непокълнали...

Сърцето ти остана при нея,
а тук,
върху лицето ти – сълзите ù!
Как ще сещаш чувствата,
как ще живееш?! ...

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...

Девет, осем, седем...
И започнах да броя дните
до твоето завръщане...
Нощ. Бяла нощ.
Топла нощ. Нощице! ...

Кратко с мен си поигра
и всичко свърши ей така.
До вчера бяхме аз и ти,
но сега продължаваме сами.
Ти оставаш моята мечта, ...

Докато другите
цитират Библията
и във вяра се вричат,
аз броя своите грешки
в хербария с пеперуди - ...

Довери се на групата!
Добре, ама как?!
Как да имаш доверие,
да подхождаш със такт
към тоз', който съди те ...

... Когато дойдеш на превала,
със слънчева вода ще мия
издраните от бяг нозе,
ръцете ти ще сложа в скута
и стрък звъника и живовляк ...

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

С какво те привличам?
Така и не разбрах.
На този въпрос едва ли ще дам отговор аз.
Как тежко понякога ти ме наричаш.
Как трудно понякога ти ме обричаш. ...

Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...

Утре става една година. Знам, че за тебе няма никакво значение. Знам, че точно преди година ти ме сложи в шкафа със стари спомени, който заключваш с ключа от сърцето си и не отваряш никога, освен когато ти се налага да оставиш още един такъв. Там дълбоко в себе си. Да прашасва с другите такива, дока ...