Сътворението в черния безкрай
Винаги съм искал да летя. Представял съм си как летя високо в небето и гледам красивата природа. Минавам над зелени гори, заснежени планини, красиви езера и чудни местенца, които не познават все още човешката злост.
Усещам вятъра в лицето си. Усещам слънцето по кожата с ...

Минава всяко чувство,
споменът остава да гори.
Разбиране, очакване и обич...
и две изстинали очи.
Минава всяка болка, ...

Любовта е лъжа,
която те кара да летиш.
Лъжа,
която те заблуждава,
кара те да забравиш реалността ...

Любов,
красота
преоткрих,
живея
и ...

Ария на реалността
Нежна светлина от ароматни свещи.
Нежна музика на приглушена трептяща светлина от самата светлина на свещите. Ражда се поезия. Ражда се любов.
Пламъците са тъй крехки, полюшващи се по стената. Играещи си помежду си.
Политаш отвъд реалността и усещаш един друг свят, един друг живот ...

Дойде ненадейно - привечер, както могат да идват само бурите. Разфуча се, заувива дърветата, изсипа пелена от дъжд, подгони птиците, засвири мощна симфония със вятъра - за да му разкаже за мечтите си. А вятърът, за да ù отвърне, накара дъжда да нарисува - приказни картини от водна феерия - земята се ...

На първородното ни кученце
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено. ...

Спомени
Аз съм тук, теб те няма,
плаче моята душа.
Нали уж щяхме да сме двама?
Ти така ми обеща... ...

Виконтът търсеше от първия си миг. Първото нещо, което потърси, естествено беше къде е изходът. Веднага, след като го намери, изрази съжалението си с бурен плач и потърси входа. Поуката от първия важен урок в живота на виконта беше, че не всичко, което си намерил, е трябвало да го търсиш.
После вико ...

Душата ми последна ще остарее,
тялото променя своите форми,
рядко е да ми харесат.
И съзнанието когато избледнее,
пак душата остава най-последна. ...

Над нови и архивни "-изми"
припламват хоризонти бляскави.
И всички, в дълг на хуманизма,
безмълвни, тъпчем в крак на място...
Реалността реди закани. ...

В тази тъмна,
безцветна одежда,
ти не даваш дори
и мъничка, дребна надежда.
Все неканена идваш, ...

Стоиш пред каменното момиче,
очите ù - черна бездна,
ръцете - безчувствени, студени,
не можеш да чуеш сърцето ù...
а тя има ли сърце? ...

Каканижат се дните застинали
по стобора отреща в бръшляните,
все зелени и вечно провиснали,
като моето тихо очакване.
Все на пръсти броя си годините ...

Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...

Предимството поражда победителя.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.

Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...

Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...

Ангелска заря и после цвете,
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората, ...

С усмивка детска тя пристъпва тихо,
като вятър из есенни листа...
и плах, печален звън камбанен
отеква някъде в нощта...
А този поглед чист, невинен, детски, ...

Стъклен пламък
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти. ...

Волята е не само скелетът на личността ни, но и гръбнакът на живота ни... На нея се крепи всичко. Една голяма част от провалите ни се дължат на нейната липса; на това, че сме отстъпили в решаващ момент; на това, че сме се изплашили и вместо да послушаме сърцето, сме послушали разума си и т.н. и т.н. ...

Щом погледа си в твоя поглед спрях,
сърцето каза ми: това е жена, създадена за грях.
Жената, на която песни цял живот ще пиша.
Песни, които нощем на ушенце ще ù пея.
Всички написани с любов за нея. ...

Небето от гърмежи се раздира,
а мракът продължава да се разпростира.
Дъждът се сипе като хилядите сълзи,
изплакани от моите очи.
Тъгата в мен напира, ...

Пентаграма
Прогонена от вярата на хората.
Една отблъсната от нас звезда.
Наречена бе “Символа на Дявола”.
Тържествено призната за беда. ...

Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.
Ръцете ти топли аз усетих, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В селó Зад върлио баир
бе дислоциран по “заслуги”
майор Горанов, командир
на батарея. Със съпруга ...

Изпуснах тук един от световете си,
тук някъде,
зад синята завеса
и той, като сълзливите капчуци,
ще се стече ...

Събудена от
стогодишен сън,
не помня
дали убоде ме
вретено, ...

Не прикривай любовта греховна, тръпнеща в очите плахи.
Не крий любовния ти огън, изригващ от вълшебните ти сетива.
Покажи любовта си, която носиш и изтлей в чуждия екстаз.
Изтлей, за да бъда вечно твоя АЗ.