Сега разбирам как Шехерезада
на своя Шахриар е повлияла
(писмата си когато съчинявам
и да те задържа със мен успявам).
Във всеки миг - като че ще си тръгнеш ...

Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...

Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...

Ела, приятелю, да седнем
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ ...

http://www.youtube.com/watch?v=WaCuRghb1T0&NR=1
Край в Безкрая
сей начало,
жънещо от
своя край. ...

В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...

Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...

БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Стрелките на часовника
се дуелират с времето,
но падат винаги пронизани
от точната рапира на безкрая. ...

ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...

усещам тялото
си като
кукла със скачени
крайници
кукла ...

Разсъблечени голи, телата ни
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни, ...

Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...

Откъсни
за мене
бяла роза.
Порежи се
и я оцвети ...

Ти
Усмихваш се... усмивката ти нежна
превръща в лято трудния ми ден
а любовта ни - вече неизбежна
долита пак в съня ми... споделен ...

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива ме ...

Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...

Зазидана съм в себе си. Константно,
като ампутирана всевечност.
Дотолкова ми стиска - да съм сянка
на възпитаната в мен човечност.
Така си превъзмогвам самотата, ...

На жена ми
Аз нямам право
да живея
с тази
жена ...

Четвърта част дойде преди трета!
Сори, колеги, сори и на теб, Фолти, прадядо!
Така ми го говорят Боговете :::)))
Бляскави ята, огряни
oт полярна светлина, ...

Въпреки
(По К. Кондова)
Отдавна нищо лошо не е имало
и затова сега ще ти призная -
ще те обичам въпреки причините ...

Лятото, тъжно склонило глава,
напуска нещастно тази земя.
Спира внезапно,
поглед премрежва…
Есента - ето я, ...

- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...

На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...

Кога ли ще открия себе си?
Какво за мене е успехът
и накъде вървя?
Защо и как го правя,
и ще достигна ли ...

Двупосочен билет
Дрипав скитник, залъгал глада,
стръкче нежност с надежда прегърнал,
куц, самотен, в неволя обръгнал,
броди тъжен, премръзнал в дъжда. ...

В забързаното наше време
минавам в дебрите, нелек,
на плещите понесъл бреме
от възлите на своя век.
В една и същата пътека, ...

Ти беше светлина...
Зарадва моята душа.
И беше светлина.
Иззад мрака ме изведе и показа ми света.
Ти беше Светлина. ...

Събуди ме, когато завали,
не чакай Слънцето печално.
Една илюзия ще съградим
и времето ще спрем печално.
Помни, че преди пет години ...

Пропадам по пътя на мечтите и
сам се питам нощем – има ли
и за мен местенце под небето?
А тишината в сивата ми стая,
моят палач и моята присъда.

Те са до нас, когато ни трябват
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли ...

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...